Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Обезпечителен процес

  • Обезпечителният процес при авторскоправните искове крие своите специфики, предвид особеностите на обезпечителната нужда и специалната норма на чл. 96а ЗАПСП. Последните изменения в него бяха направени през 2005г., като преди това имаше две предходни ( ДВ, бр. 28 от 2000 г., ДВ, бр. 77 от 2002 г., бр. 99 от 2005 г.) Обезпечение може да се иска както по отношение на бъдещ иск, така и в едно вече висящо исково производство. Съгласно чл. 390, ал. 1 от ГПК родово компетентен да разгледа молбата за обезпечение на бъдещ иск е родово компетентният да разгледа бъдещия иск съд, а местно компетентен- този по постоянен адрес на ищеца. Родово компетентни да допускат обезпечения на авторскоправни искове са окръжните съдилища. С постановяване на определението за допускане на обезпечението, съответният окръжен съд определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. За разлика от процесуалната норма на чл.391, ал.1 ГПК, със създаването на специалния текст на чл.96а ЗАПСП, законодателят предвиди следната възможност. При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка за това, да допусне и съответните обезпечителни мерки.

  •  Правото върху търговска марка като обект на обезпечение.

     

    1. Общи правила. Правото върху търговска марка може да бъде обект на искано обезпечение по предявен или бъдещ гражданскоправен иск.(чл.22а, ал.1). Това производство се провежда по правилата на чл.389 от ГПК, като крие известни специфики, свързани с неговия предмет и подсъдност. По новия ГПК, ищецът, във всяко положение на делото, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, има възможността да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Съгласно чл.77 от ЗМГО исковете по този закон са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд, която специална норма в материални закон ЗМГО, дерогира процесуалното норма на чл.390 ГПК, касаеща подсъдността при налагане на обезпечения. От казаното до тук могат да се направят някалко извода. Първо – исканото обезпечение относно търговска марка, може да бъде депозирано във връзка с предявяването на един бъдещ иск. В тези случаи съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя допуснатото обезпечението(чл.390, ал.3 ГПК). Второ – обезпечение на иска може да се иска за всички установителни, осъдителни и конститутивни искове, касаещи нарушение на търговска марка и посочени в чл.76 от ЗМГО( аргумент от чл.389, ал.2 ГПК). Трето – искането за обезпечение на търговска марка може да бъде направено както в производството пред компетентния родово подсъден първоинстанционен Софийски градски съд(относно исковете, касаещи търговски марки – чл.77 ЗМГО), така и пред въззивният Софийски апелативен съд, като процесуалната преклузия за това искане настъпва с приключването на съдебното дирене във въззивното производство(чл.389, ал.1 ГПК).