Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Фотография

  •  "ЮСАУТОР" сезира омбудсмана и ЕСПЧ за незаконосъобразни решения на Апелативен съд гр.София.

     

    Кантора “ЮСАУТОР” цели иницииране на тълкувателно решение с инициатива от омбудсмана Мая Манолова, поради серия от незаконосъобразни решения на СГС и Апелативен съд гр.София по превратното прилагане на хипотезата на чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП. Тази норма закрепя обективния законодателен факт, че фотографиите, заснети в градска среда НЕ СА обект на авторското право. По повода ще бъде проведена и пресконференция в БТА с покана към всички български медии.

    Въпреки коментирания законодателен факт, СГС и Апелативен съд гр.София постановиха общо 4 решения, с които “официализираха” незаконосъобразни практики на немския фотограф Нико Тринкхаус, насочени срещу две български туроператорски фирми, чрез които се иска заплащане на ползването на “авторски права” върху именно такива градски фотографии, които в законодателствата на повечето европейски страни, включително и в това на България, не са обект на авторското право по закон. Застрашените фирми от действията н Тринхаус са стотици, като само нашата кантора е сезирана с десетки "официални писма" за заплащане на обезщетения, базирани на негови "авторски права" върху снимка от някой европейски площад. Неглижирането на проблема и липсата на желание за вникване в темата в детайл(по коментирания въпрос са написани няколко статии от адв.Атанас Костов), сочи тенденцията българските съдилища да не прилагат правилно и законосъобразно законодателството, касаещо интелектуална собственост - поведение, даващо основание на определени лица да развият увереност в "законноста" на упражняваните от тях меко казано незаконни практики. 

    Некомпетентното прилагане на Закона за авторското право и сродните права от българския съд, касаещо темата "градски фотографии", води до директно тежко увреждане на български стопански субекти, като силно се надяваме омбудсмана Мая Манолова да се фокусира върху проблема и да защити българските туристически фирми от незаконосъобразните практики на немския гражданин Нико Тринкхаус. По повода ще бъде сезиран и Съда за правата на човека в Страсбург с общо две жалби, против споменатите незаконосъобразни решения на Апелативен съд гр.София.

  •  

     

    Пейзажни фотографии в градска среда. Проблеми с авторски права на фотографии. Адвокат по авторско право.

     

     

    Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел,а в Германия и с комерсиална цел.

    Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторското право,като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от  континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

  •  

    Авторско право върху портретна фотография. Адвокат по авторско право.

     

    На 25.03.2011г. влязоха в сила новите изменения в Закона за авторското право и сродните права(ЗАПСП). Голяма част от тях отразяват динамиката в управлението на авторски права най-вече в национален план, като в този контекст настоящите изменения са пречупени по-скоро през призмата на българските реалности. В този контекст прави впечатление все още липсващата законодателна воля относно детайлна уредба, насочена към обстоятелството, че приемуществената част от авторските права са обект на използване(много често недобросъвестно) в интернет пространството, факт, на който по мое мнение не е обърнато полагащото му се внимание.

  •  

    Авторско право върху фотографии. Адокат по авторско право.

     

    Авторскоправният режим на фотографските произведения и произведенията, създадени по начин, аналогичен на фотографския, е отразен от законодателя в чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП. В контекста на тази императивна норма до доказване на противното за автор на фотографско произведение се смята лицето, което съхранява оригинала на негативите на филма и/или компютърните файлове, отразяващи авторски филмов материал.

    За да бъде обаче една фотография годен обект на авторското право, тя трябва да има т.нар художествен характер и да спада към т.нар. художествена фотография или да отразява постижения на изкуството, науката и културата. Под понятието „художествен характер” би следвало да се разбира онова естетическо, пространствено, композиционно и стилистично усещане за дадено произведение на фотографията, което по безспорен начин да го класифицира като произведение на изкуството. В тази категория естествено са включени фотографиите, които имат за предмет документални снимки, отразяващи определени исторически и научни факти и събития, фото журналистиката, модната фотография, снимки на архитектурни обекти, касаещи дизайна и други сфери на науката, пейзажни и портретни снимки, имащи художествен характер, фото колажът. За отлика от до тук изброените бих разграничил например една паспортна снимка, която според мен не би могла да бъде обект на авторско право, поради липса на признака „художественост”, но и поради хипотезата на чл.13 от ЗАПСП. Законодателят е възприел схващането, че авторското право върху произведение на фотографията, представляващо, портретно изображение на друго лице, принадлежи на авторана произведението Но тъй като тези произведения обикновено са създадени в хипотезата на договор за поръчка, то въпреки авторството(чл.42, ал.1 от ЗАПСП), предвид факта, че съществува опасност хипотетично да бъдат накърнени правата на заснетия, които са от категорията на абсолютните субективни права, то с оглед разпространението на един такъв портрет, ЗАПСП предвижда за използването на същия да бъде уговорено споразумение или определени условия между автораи фотографирания. По този начин обикновено заснетия получава собствеността върху вещта – фотографията на която е изобразен, а автора запазва неимущественото право да използва въпросното произведение при негови изложби например или да я разпространява по други, уговорени предварително от страните начини. Това е така, освен ако не става въпрос за споменатата вече, „паспортна снимка”, при която клиента винаги получава собствеността на негатива непосредствено след заплащане на възнаграждението за фотографията, т.е според мен хипотезата на чл.13 ЗАПСП не визира този случай, а „художествената фотография”и портрет.

Основни офиси

гр. Пловдив
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.2

гр. София 1000
ул. "Синчец" 11