Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Авторско право

  •  

    Книгата "Хипотези в авторското право” е плод на синтезирания ми десетгодишен опит като адвокат по интелектуална собственост. Написването на всеки един материал в нея е инспириран от работата ми по конкретен казус, като е направен коментар на нормативната база и съответната съдебна практика. Важно е да отбележа, че целта за написването на книгата е тя да бъде по-скоро практически полезна, а не да претендира за теоретическа изчерпателност. Затова съм подбрал и фокусирал вниманието си върху тази част от текстовете в Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП), които са робатещи, интересни и засягат пряко творческите индустрии в България. По-голямата част от материалите в книгата представляват синтез от теория и практика под формата на съдебни решения, която систематично е разположена за удобство в края на всяко изложение. До колко съществуващата в момента съдебна практика е адекватна, вътрешно непротиворечива и отговаряща на нормативната база, съм оставил да прецени самият читател, тъй като изводите са очевидни.

    Мисля си, че поради посочената причина, написаното тук ще е полезно не само за практикуващите юристи, но най-вече за самите автори - артистите в широкия смисъл на думата, както и за архитекти, фотографи, художници, дизайнери, компютърни специалисти и други професии, свързани с културата и науката. Дългият контакт с авторскоправните проблеми на творческите личности ми даде да разбера, че те все още нямат необходимата смелост, решителност и правна култура да отстояват правата си на творци адекватно. Причините за това са от различно естество. Първо, може би българското образование не предлага на тези специалисти нужните им познания и полезен опит в областта на авторското право и артистичния мениджмънт, което е особено важно в условията на едно пазарно общество. Оттук и липсата на знания у авторите, относно способите за защита на техния интелектуален труд, както и на мотивация за консултиране и търсене на специализирана правна помощ в тази област. Естествено за проблема допринасят и не до там развитата съдебна практика на съдилищата и  прокуратурата, както и по мое мнение малко размитият критерий, относно процедурата и практическите способи за ангажиране и задействане от страна на гражданите на административна отговорност по авторскоправни нарушения,  област приоритет на Министерството на културата. Всичко това води до липса на доверие в нашето общество относно това, дали защитата на авторските права в България е нещо реално и работещо. Все по-често в публичното пространство се появяват данни за успешно реализирани мерки в областта на авторското право, но те касаят предимно авторски и сродни права на чужди автори и компании. Големият въпрос е има ли реална защита за правата на българските автори и каква част от съдебната практика сочи една позитивна тенденция в тази посока?

    Не бих искал да бъда възприеман като личност, която прекалено критикува изградената национална системата за регулиране на авторските права. Напротив, искрено се надявам, написаното тук по-скоро да даде насоки за добри практики, базирани на съществуващата нормативна база в ЗАПСП(Закон за авторското право и сродните му права), НК(Наказателен кодекс), ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) и ГПК(Граждански процесуален кодекс). Все пак осъзнавам, че създаването на определено конкретно и правилно мислене в тази насока у самите автори, както и на непротиворечива съдебна практика е крачката, която трябва да се извърви и това ще отнеме време. Но отстояването на авторскоправното законодателство е важен приоритет с широк обществен интерес, пряко отразяващ резултата от авторския труд на българските творци, ангажирани в сферата на изкуството и науката. Макар и чисто формално ЗАПСП да създава впечатлението, че е написан така, та да отстоява авторските права на авторите, то чисто практически според мен е усложнено доказването на авторските правомощия именно в тежест на творците. Пример за това е обстоятелството, че за един нарушител на авторски права е много по-лесно да е ответник по авторскоправно дело, отколкото за един автор ищец, тъй като последният трябва да доказва, че има качеството автор и на базата на това да претендира настъпили вреди, които евентуално да бъдат обезщетени. Занижен е формализъмът относно това, какъв точно е фактическият състав, който да обоснове на правно основание извършването на престъпление против интелектуалната собственост в хипотезата на чл.172а от НК, което често води до нарушаване на субективни права. По тези противоречия трябва да има обществен дебат, като на базата на цялостна експертна оценка да се направят съответните практически изчистени и ефективни законодателни решения, даващи приоритет, яснота и сигурност относно превенцията на авторите. Позитивен факт е че към Министерството на културата има създаден специализиран експертен орган, в лицето на „Консултативния съвет по въпроси, свързани с авторското право и интелектуалната собственост”, който е обществен коректив и взема адекватни становища по коментираната тема.

    Обстоятелството, че към настоящия момент ЗАПСП е съобразен с европейското и международно авторскоправно законодателство, дава достатъчна основа за отстоявенане авторските права на българските творци, дори и при наличната нормативна база. Вярвам , че ако тази книга даде нови и полезни знания на авторите, работещи в различните свери на изкуството и науката в България, както и спомогне дори частично за подобряване и оптимизиране на правоприлагането по авторскоправни дела, тя ще е постигнала търсения си ефект.

     

    Книгата можете да си закупите директно от тук.



    От автора адв.Атанас Костов. 


    Заглавие:Хипотези в авторското право
    Автор: Атанас Костов
    Обем: 227 стр.
    Формат в мм.: 155х225
    Издател: ИК "Фенея"
    Мека подвързия
    Дата на включване: 2010-11-10
    ISBN: 9789549499520
    Категория: Право

  •  "ЮСАУТОР" сезира омбудсмана и ЕСПЧ за незаконосъобразни решения на Апелативен съд гр.София.

     

    Кантора “ЮСАУТОР” цели иницииране на тълкувателно решение с инициатива от омбудсмана Мая Манолова, поради серия от незаконосъобразни решения на СГС и Апелативен съд гр.София по превратното прилагане на хипотезата на чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП. Тази норма закрепя обективния законодателен факт, че фотографиите, заснети в градска среда НЕ СА обект на авторското право. По повода ще бъде проведена и пресконференция в БТА с покана към всички български медии.

    Въпреки коментирания законодателен факт, СГС и Апелативен съд гр.София постановиха общо 4 решения, с които “официализираха” незаконосъобразни практики на немския фотограф Нико Тринкхаус, насочени срещу две български туроператорски фирми, чрез които се иска заплащане на ползването на “авторски права” върху именно такива градски фотографии, които в законодателствата на повечето европейски страни, включително и в това на България, не са обект на авторското право по закон. Застрашените фирми от действията н Тринхаус са стотици, като само нашата кантора е сезирана с десетки "официални писма" за заплащане на обезщетения, базирани на негови "авторски права" върху снимка от някой европейски площад. Неглижирането на проблема и липсата на желание за вникване в темата в детайл(по коментирания въпрос са написани няколко статии от адв.Атанас Костов), сочи тенденцията българските съдилища да не прилагат правилно и законосъобразно законодателството, касаещо интелектуална собственост - поведение, даващо основание на определени лица да развият увереност в "законноста" на упражняваните от тях меко казано незаконни практики. 

    Некомпетентното прилагане на Закона за авторското право и сродните права от българския съд, касаещо темата "градски фотографии", води до директно тежко увреждане на български стопански субекти, като силно се надяваме омбудсмана Мая Манолова да се фокусира върху проблема и да защити българските туристически фирми от незаконосъобразните практики на немския гражданин Нико Тринкхаус. По повода ще бъде сезиран и Съда за правата на човека в Страсбург с общо две жалби, против споменатите незаконосъобразни решения на Апелативен съд гр.София.

  •  

    Европейският парламент прие промените, свързани с авторското право в интернет. С приетия документ се отбелязва отговорността на платформите за качваното съдържание от потребители, предаде БТА.

    Връзките към новинарски статии, придружени от "отделни думи или много кратки извлечения", могат да бъдат споделяни свободно, решиха евродепутатите. Журналистите трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, което постъпва в новинарските издателства. Творците и издателите на новини ще имат правото да се договарят с интернет дружествата, се посочва в приетия текст.

  •  

     

    Авторско право. Адвокат по авторско право. Защита и регистрация на авторски права.

      

    Кантора “ЮСАУТОР” е един от малкото специализирани офиси в България, които имат изключителен фокус върху защитата на Вашите авторски права в национален и международен план. Дейността на “ЮСАУТОР” в тази насока се изразява в авторскоправни консултации, изготвяне на юридически договори и споразумения в областта на авторското право като цяло, както и процесуално представителство в съда и прокуратурата по авторскоправни спорове. В кантора “ЮСАУТОР” работи и адвокат Атанас Костов, който е един от доказаните специалисти в България по интелектуална собственост, като той е насочил усилията си на юрист в тази област вече повече от 15 години. Атанас Костов познава в детайл наличната международна и национална съдебна практика по авторскоправни дела, като на базата на неговия натрупан опит и авторитет като специалист по авторско право, същият е поканен да участва в Консултативния съвет по интелектуална собственост към Министерството на културата, както и като консултант в работна група към законодателната комисия, относно едни от последните промени в Закона за авторското право и сродните му права. В своята кариера адвокат Костов  е написал четири книги, коментиращи в детайл авторскоправната тематика и над 50 научни статии в същата област, участвал е в множество семинари на тема "авторско право" като лектор, един от постоянните автори на престижното юридическо издание "Труд и право", консултирал е  множество корпоративни клиенти и физически лица автори, относно проблематиката на авторскоправните индустрии. Господин Костов  е бил процесуален представител в повечето от сравнително малкото авторскоправни спорове, водени в България, касаещи защита на авторско право в областта на музиката, киното, компютърните програми, литературата, сценичните изкуства и науката.

    Понастоящем адвокат Костов се развива и като специалист в дигиталната регламентацията на интелектуалната собственост - в частност на онлайн медиите(радиостанции, вестници, спортни сайтове, телевизии) и бизнесите, базирани в Интернет, като презентационни и търговски интернет сайтове, онлайн библиотеките, компютърните програми и бази данните, блокчейн технологии и т.н, като консултира тези индустрии във връзка с авторскоправна им проблематика. Интелектуалната собственост в Интернет е ключов бизнес аспект в 21 век, като адвокат Атанас Костов е един от малкото специалисти в България, които в детайл са запознати със специфичните аспекти, базирани на т.нар. "интернет право" в онлайн средата, както в национален, така и в международен аспект.

    Понятие за авторско право. Според чл.3, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско правое всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

    1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
    2. музикални произведения;
    3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
    4. филми и други аудио-визуални произведения;
    5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
    6. реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
    7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
    8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
    9. графично оформление на печатно издание;
    10. кадастрални карти и държавни топографски карти.

    (2) Обекти на авторско право са също:

    1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
    2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
    3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

    (3) Обект на авторско право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

    През последните няколко години “ЮСАУТОР” работи в близко сътрудничество с Американското авторскоправно ведомство(Аmerican copyright office) относно регистрацията на авторски произведения в САЩ. Този регистрацинен режим по отношение на авторски права, покрива всичките 165 страни членки на Бернската конвенция, включително България и голяма част от страните членки на ЕС, като регистрираното авторско произведение се вписва и в библиотеката на Конгреса в САЩ. За разлика от европейската авторскоправна система, в която авторското право върху произведението възниква от момента на неговото създаване и обективиране в публичното пространство, като в този контекст няма и регистрация на авторски права, то в англо-саксонската система и в случая в САЩ, съществува регистрационен режим по отношение на конкретно авторско право. Регистрацията се осъществява в Американското авторскоправно ведомство(U.S copyright office) чрез провеждането на специфична административна процедура по вписване на съответното авторско произведение. Кантора “ЮСАУТОР” предлага на клиентите си този специфичен способ за документална защита на тяхното авторско право, която се явява изключение от общия европейски принцип. Така нашите клиенти успяват да регистрират своето авторско право в международен аспект, като защитата се разпростира практически във всички развити индустриални държави, подписали Бернската конвенция. Към настоящия етап повечето български правни субекти, които решават да запазят по този нaчин интелектуалната си собстеност са автори на софтуер, литературни произведения, произведения на визуалното изкуство(дизайна) и архитектурата.

     

    Процесуална защита на авторски права.

     

    Кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага адвокатска защита по административно-наказателни производства, касаещи нарушения на авторски права, деликтни авторскоправни искове по чл.94 и следващите от ЗАПСП, както и във връзка с наказателни производства по чл.172а от НК. Сайтът на кантората съдържа множество статии на адвокат Атанас Костов, чрез които можете да се запознаете с евентуалните опции за отстояване на Вашите процесуални права пред Министерството на културата, съда и прокуратурата. При нужда от специализирана юридическа помощ, касаеща съдебна защита на авторско право, моля обърнете се към екипа на кантора "ЮСАУТОР".

     

    Моля задайте Вашия въпрос, касаещ авторско право тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон 0888915215.

    Така ще получите незабавно консултацията си в рамките на същия работен ден.

     

     

  •  

    Авторските права във "Фейсбук". Какви са правата ви във "Фейсбук"? Адвокат авторско право. Интернет право. Адвокат интернет право.

     

    Социалната мрежа „Фейсбук” се превърна в обществен феномен, който кумулира в себе си голяма част от съвременния обществен, бизнес и културен живот на планетата. Предисторията сочи, че сайтът е създаден от Марк Елиът Зукърбърг, определян още в ранната си тинейджърска възраст като гениален програмист, създател на проекти като „Zucknet“(примитивна версия на АОЛ инстант месинджър), медиа плейър, наречен „Synapse Media player”(към който е проявяван интерес от „Майкрософт”), програмата „Course Match“, която помага на студенти да избират учебни курсове, както и т.нар „първи Фейсбук” – сайтът „Facemash“(„Фейсмаш”). Този интернет портал представлява програма, даваща опция за сравняване на снимки на състуденти и избиране на този, който е „по-готин”. „Facemash“ съществува само един уикенд, тъй като огромния трафик пренатоварва сайта и това води до временно прекъсване на интернет в Харвард(където Зукърбърг е студент). Постфактум Зукърбърг е критикуван за това от студентския вестник, както и от състудентите си, тъй като са използвании техни снимки без нужното за това разрешение по закон. Отчитайки тези негативи, Марк Зукърбърг започва програмирането на „Фейсбук”, който е качен в интернет простраснството от студентската му стая в Харвард на 4 февруари 2004г. Към настоящия момент интернет порталът е собственост на фирмата „Фейсбук инкорпорейтед”, базирана в Силициевата долина, Калифорния, САЩ. На 21 юли 2010 г., обявеният за най-младия милиардер в САЩ - Марк Зукърбърг(6.9 милиарда долара лични авоари) съобщава официално, че сайтът е достигнал 500 милиона потребители по света. Интересен факт е, че през 2010 г. Стивън Леви - автор на книгата „Хакери: Героите на компютърната революция“, казва в изданието, че Зукърбърг се описва като „хакер“. Поради това към настоящия момент фирмата „Фейсбук инкорпорейтед” провежда на всеки два месеца т.нар състезание „hackathons“. Целта е участниците за една нощ да програмират, представят и завършат определен софтуерен проект. От „Фейсбук” предоставят на състезателите музика, храна и бира, като на събитието обикновено присъстват участници в сайта, включително и Зукърбърг.

  •  

    Авторско право върху електронните и компютърни(видео) игри.

     

    Исторически погледнато, за пръв път видеоигрите са били регламентирани като обект на авторското право в “Закона за авторското право върху компютърните програми” на САЩ, приет през 1980г. Поради твърде общите формулировки, съдържащи се в него, американските съдии в последствие уточняват приложното му поле, като в едни от първите прецеденти по този закон се защитават и видеоигрите като обект на авторско право. Насочвайки поглед към българската законодателна уредба следва да се отбележи, че в ЗАПСП видеоигрите не присъстват като изричен обект на авторското право, но тъй като те сами по себе си представляват съвкупност от база данни, оформени като компютърни програми, то те безспорно според мен попадат в хипотезата на чл.3, ал.1,т.1 и чл.3, ал.2, т.3, т.е за тях субсидиарно се прилагат законодателните решения относно компютърните програми.

    1.Правен режим на видеоигрите в българското законодателство. На първо място би трябвало да се отбележи, че всяко възпроизвеждане на програмата под формата на видеоигра и всяко използване, което не е изрично, т.е в писмена форма разрешено от автора, е незаконно. Чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП дават съответно законодателно разрешение на този въпрос, като изрично отбелязват, че лицето, което законно е придобило правото да използва видео игра под формата на компютърна програма, може да я зарежда, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, но забележете - само ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки. Съгласно чл. 70 от ЗАПСП, ако не е уговорено друго, би трябвало лицето, което законно е придобило правото да използва видеоигра да може: да зарежда програмата, т.е да привежда в експлоатация нейните чисто технологични свойства, като я съхранява в паметта на компютъра или я възпроизведе чрез периферно устройство с цел да получи представа за нейното действие; да я изобразява върху екран – да я възпроизвежда по начин годен за сетивно възприятие; да я изпълнява – да използва функциите на програмата с оглед на целта, за която е създадена; да я предава на разстояние – да има възможност чисто пространствено и дистанционно да се ползва от характеристиките на програмата и в този смисъл да я прави достояние и на други лица, естествено с негово разрешение; да я съхранява в паметта на компютър – т.е тук говорим за т.нар софтуерен продукт, който се съхранява в хардуерното устройство на компютъра; да я превежда – считам, че тук законодателя е имал предвид израза “превежда” от чисто лингвистична гледна точка; да я преработва и да внася други изменения в нея – да изменя принципа на действие на програмата. Интересен факт, имащ своето икономическо изражение е, че съгласно чл. 25 от ЗАПСП, изготвянето на копия от вече публикувани произведения не се допуска без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение, дори и ако се отнася само за лично ползване на видеоигра.

  •  

    Съвременното общество и свързаните с него обществено-икономически реалности са пряко обвързани с компютърните технологии и тяхното динамично развитие. Този факт поражда значими юридически проблеми, които най-вече са свързани с правната регламентация на софтуера, компютърните програми, базите данни и защитата им като интелектуални продукти. Известно е че западноевропейските законодателства, а и англосаксонската правна система/САЩ, Англия/ непрекъснато се развиват в тази насока, тъй като тук е засегнат един значителен материален интерес, който очаква адекватни законодателни решения. В САЩ например авторското право е отделен клон на правото, като на авторскоправната регламентация на компютърните програми и софтуера е обърнато специално и доста обширно внимание, предвид обстоятелството, че именно там се намират гигантите в търговията със софтуерни и хардуерни продукти като “Майкрософт”, “Хюлит Пакърд”, “Ейпъл макинтош” и много други. От друга страна телекомуникационните компании и “Интернет” бележат значителен ръст на развитие именно на базата на най-новите решения в областта на софтуера, което явление също има своя икономически еквивалент. Ето защо в тази насока също се търсят начини за по-ефективна юридическа защита. Първата страна в света, включила в авторското си право компютърните програми са Филипините през 1972г. През 1980г. в САЩ се приема закон за Авторското право върху компютърните програми, но тъй като той е бил прекалено общ, американските съдии в последствие са доуточнили приложното му поле, като в крайна сметка са стигнали до извода, че защитени са само изходните и обектните програми, записани върху твърдия диск, изпълнителните и потребителските програми и видеоигрите. През 70-те години в Европа и най-вече във Франция се появява съдебна практика, свързана с компютърните програми и техния авторскоправен режим, но тя е твърде противоречива, тъй като в някои страни те не се признават за обект на авторското право, защото не са “произведения на духа” и не изразяват “естетически или художествени нагласи”. За да се избегнат именно тези противоречия, съществуващи между законодателствата на европейските страни и САЩ, години по-късно бе издадена Европейската директива за правна закрила на компютърните програми от 1991г., чрез която се постигна търсената хармонизация в законовата уредба по отношение на тази толкова спорна и специфична материя в световен мащаб. Ето защо в настоящето изложение ще се опитам да направя един кратък коментар на основните авторскоправни постижения както у нас, така и в международен аспект, що се отнася до способите за защита на компютърните програми и базите данни като част от интелектуалната собственост.

  •  

    Авторски права на сайтове. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

     

    Особено горещата тема, касаеща множество онлайн бизнеси, е тази, свързана с копирането (взаимстването или кражбата) на съдържание на уебсайт – неговите текстове, графики, дизайн, снимки и търговски концепции. Тенденцията в световен и национален мащаб сочи, че до няколко години, всяко една стока, включително и авторските произведения - книгите, музикалните произведения, архитектурните проекти, компютърните програми и т.н ще бъдат предлагани приемуществено в интернет. Този факт налага все по-голямото внимание, което се отделя на адевкатната авторскоправна защита на съдържанието на интернет сайтовете, както и на формулирането на все по- ясните общи условия за тяхното ползване, с цел избягване на недобросъвестни практики в това отношение, извършвани от трети лица. Настоящато изложение ще се спре на основните насоки, които следва да бъдат маркирани като способи за защита и превенция именно срещу незаконното „копиране, взаимстване или кражба”, което се извършва по отношение на съдържанието или функционалността на интернет сайтовете.

    1. Един от основните въпроси, който стои на дневен ред в описания контекст, е как да се сдобием с достатъчно издържана документация, която да ни дава право да претендираме авторски права по отношение на собствения ни сайт? Самият закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) споделя законодателното виждане, че едно авторско произведение възниква от момента на създаването му (чл.2 от ЗАПСП) , но съдебната практика ясно споделя становището, че този момент следва да бъде индивидуализиран чрез съответните писмени доказателства. Тоест важно е да можем да предвидим предварително опцията как да докажем в съда, естествено ако това се наложи, чия е собствеността върху сайта, както и кой е авторът на произведенията и съдържанието, които са част от него. По мое мнение, именно поради това още при възлагането на изработката на сайта следва да възникнат съответните договорни отношения между поръчващия и изпълнителите – програмисти, уеб дизайнери и т.н, на базата на които да бъдат регламентирани авторскоправните моменти по създаването на сайта – т.е кой е авторът или съответно за кого възникват права на ползване върху едно произведение и т.н. Тук естествено съществуват няколко различни хипотези. Има разлика в това дали един сайт е създаден в рамките на трудово правоотношение, или по поръчка. Ако не е уговорено друго, авторското право върху интернет сайтове(които са програмирани) и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя ( чл.14 ЗАПСП). Авторското право върху компютърна програма (разбирай интернет сайт в конкретния случай) или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14 ЗАПСП, продължава 70 години след разгласяването на произведението (чл.28а ЗАПСП), т.е след публикуването на сайта в интернет. Тази дата може лесно да бъде установена чрез съответната хостинг компания. Същият пример, касаещ програмистите на трудов договор, важи и за уеб дизайнерите, които работят във фирма за изработка на интернет сайтове.

  •  

    Авторско право върху колаж. Адвокат по авторско право.

     

    Обектите на авторското право, имплементирани в колажа като произведение са тези, визирани в чл.3, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от ЗАПСП, а именно произведенията на изобразителното изкуство, литературните и музикалните произведения, филмите и другите аудиовизуални произведения, както и тези, създадени по фотографски или аналогичен на него начин. Строго погледнато като обекти на авторското право в контекста на ЗАПСП колажите могат да бъдат класифицирани като особен вид сборни и по-точно съставни такива, тъй като те представляват артистичен авторски подбор (от страна на автора) по отношение на произведения, вече създадени от други лица, като със съгласието им, но без тяхно участие, въпросните творби стават неразделна част от новото и оригинално в своите изразни средства и послание произведение, под формата на колаж. Все пак тук би трябвало да направя уточнението, че имайки предвид факта на запазване на авторското право върху всяко самостоятелно произведение, включено в колажа и опцията съответният автор да го използва извън него, съществуват някои особености. Те са свързани например с възможността за целите на колажа да бъдат използвани “обекти”, които въобще не могат да бъдат класифицирани като защитени от авторското право. Това води до извода, че основният критерий, относим към качеството им на произведения в смисъла на ЗАПСП е фактът на вложения авторски труд при събирането, подбора и уникалността в оценката и подреждането на отделните елементи.

  •  

    Под ръководството и наблюдението на Районна прокуратура – Варна са предприети процесуално-следствени действия, в хода на които са иззети огромни количества стоки от защитени търговски марки.

    След акция на ГДБОП е прекратена противоправната дейност на общо 15 интернет сайта, насочени към клиенти от България, Гърция и Румъния. Един от сайтовете, който имал регистрирани над 43 000 потребители, е реализирал повече от 25 000 продажби на парфюми.

    Антимафиотите открили в двата склада на извършителите над 9500 мъжки и дамски парфюми на 30 водещи световни търговски марки, над 300 чифта маратонки, чанти, над 600 броя слънчеви очила, аксесоари.

  •  

    Директива относно авторското право в цифровия единен пазар.

     

    1.Въведение. Технологичният бум на цифровите технологии промени концептуално способите, по който се създават, продуцират, разпространяват и използват авторските произведенията в Интернет, както и други защитени обекти на интелектуална собственост(например домейните). През последните две десетилетия възникнаха иновативни онлайн технически способи за възпроизвеждане на съдържание(визирам т.нар “стрийминг”), както и нови субекти в авторскоправната среда(онлайн медиите) и свързаните с тях съвременни бизнес модели. В цифровото пространство се увеличи значително трансграничното използване на авторски произведения от всички видове, като на практика се предложиха нови възможности за достъп на потребителите до защитени с авторско право обекти от разстояние, буквално в цял свят. Въпреки че целите и принципите на нормативната рамка на ЕС в областта на авторското право стъпват на един стабилен законодателен базис, възникна необходимост именно тази традиционност да се приспособи към технологичните реалности и предизвикателства на 21 век. Ето защо се наложи сериозен анализ на съществуващата нормативна реалност и съгласуваност на равнище Европейска комисия и Европейски парламент, с цел да се избегне липсата на институционален консенсус по темата във вътрешния пазар. Резултативността на визираните процеси в крайна сметка доведе до иницииране работата по една съвременна правна рамка, унифицираща различията и създаваща общ режим в областта на авторските права онлайн за всички държави-членки на ЕС. На този фон приетата през май 2015г. “Стратегия за цифров единен пазар”[1] очерта необходимостта „да се намалят различията между националните режими за авторското право и да се даде възможност за по-широк достъп на потребителите в ЕС до произведения онлайн“. В споменатия документ се подчерта значението на засиления трансграничен достъп до услуги, свързани със защитено с авторско право съдържание, улесняването на свободното му използване в областта на научните изследвания и образованието и изясняването на ролята на онлайн услугите в легалното разпространение на произведения и други обекти.

    2.Първоначални проучвания и предложения. “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар 2019/790/ЕО” е предхождана, съответно обединява принципите на няколко основополагащи нормативни акта на ЕС в областта на авторското право. Първоначалното предложение за директивата е на тогавашния еврокомисар по цифрова икономика Гюнтер Йотингер от септември 2016г. и се основава на правилата, залегнали в Директива №96/9/ЕО[2], Директива №2001/29/ЕО[3], Директива №2006/115/ЕО[4], Директива №2009/24/ЕО[5], Директива 2012/28/ЕС[6], Директива 2014/26/ЕС[7] и т.нар IPRED Директива[8] като ги допълва и прецизира. Посочените нормативни актове, както и разглежданото предложение за “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар”, допринасят за по-адекватното функциониране на вътрешния пазар в дигиталната среда, осигуряват висока степен на правна закрила на носителите на права и улесняват лицензирането и уреждането(монетизирането) на правата онлайн.

  • 1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    С договора за използване на произведението, авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, срочен, по дефиниция е консесуален, но може да е и реален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.35 от ЗАПСП законодателят е предвидил една диспозитивна норма в смисъл, че произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато законът (ЗАПСП) предвижда друго.

  •  

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    С договора за поръчка авторът отстъпва на поръчващия правото да използва по съответния начин, създаденото по смисъла на договора авторско произведение срещу възнаграждение и при определени условия. Договорът за поръчка е двустранен, консесуален, възмезден, срочен и неформален.

     

    2.Правно основание /регламент/ на процедурата - чл.42 от Закона за авторското право и сродните му права.

     

    3.Страни (субекти, участници) в процедурата:

    Автор на произведението(носителят на авторското право по отношение на произведението);

    Поръчващ – физическото или юридическото лице.

  • Гифове, миймове и отрязъци от новинарски материали ще могат да продължат да бъдат споделяни съгласно новите правила, които ЕП иска да гласува.

    Парламентарната комисия по правни въпроси подкрепи на 26 февруари текста, договорен по-рано този месец между представители на Парламента и Съвета. Окончателното одобрение на ЕП се очаква да бъде дадено на пленарно заседание през март.

    Съгласно новите правила големите платформи онлайн като YouTube, Facebook и Google News няма да могат да печелят пари от съдържание, създадено от журналисти и хора на изкуството, без да им платят справедливо възнаграждение. 

    „Постигнахме наистина добро споразумение“, заяви депутатът Аксел Фос (ЕНП, Германия), който водеше преговорите от името на Парламента. Той каза, че текстът е „добър и балансиран компромис“, въпреки че позицията на ЕП е била за още по-строги изисквания за отговорността на големите Интернет компании. 

  • Kомисията по правни въпроси в Европейския парламент гласува предложения за промени в директивата за авторското право в интернет, съобщава европейската институция. Предложената реформа засяга въпроси като геоблокиране (блокиране на съдържание на географски принцип), ползване на снимки, направени на обществени места, и достъп до съдържание за хора с увреждания. Предлага се правилата за авторските права да не важат за библиотеки, които отдават под наем електронни книги.

    Настоящото законодателство в областта е от 2001 г., но Европейската комисия смята да предложи промени до края на 2015 г. С доклада парламентът възнамерява да изложи препоръките си относно законодателното предложение, което ще бъде представено на по-късен етап от комисията.

    Докладчик по темата в европарламента е Юлия Реда (Зелени/ЕСА, Германия). Според нея технологиите и начинът, по който обществото ги използва, са се изменили значително през последните 15 години. "Когато настоящата директива се е изготвяла, е нямало нито смартфони, нито YouTube, нито Facebook", заявява Юлия Реда. Тя също така изтъква, че обменът на защитено съдържание от една страна в друга се е увеличил рязко.

    Около половината от хората, които се опитват да гледат предавания на живо онлайн от собствената си страна, докато са в чужбина, не получават достъп. Този проблем също понастоящем се обяснява със защитата на авторските права.

  •  

     

    Пейзажни фотографии в градска среда. Проблеми с авторски права на фотографии. Адвокат по авторско право.

     

     

    Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел,а в Германия и с комерсиална цел.

    Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторското право,като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от  континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

  •  

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателя се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение. Издателският договор е двустранен, консесуален, възмезден и срочен.Съществените елементи на издателския договор са три:

    • отстъпват се минимум две правомощия – за възпроизвеждане и за разпространение на произведението;
    • отстъпването винаги е за определен срок;
    • отстъпването е възмездно;

    3.Правно основание /регламент/ на процедурат - чл.43-чл.53 от Закона за авторското право и сродните му права.

     

    4.Страни (субекти, участници) в процедурата:

    - Автор на литературно произведение(титуляр на авторското право) в повечето случаи;

    - Издател – организацията, физическото или юридическото лице, която поема задължението за възпроизвеждане и за разпространение на произведението.

  •  

    Мода - авторски права, търговски марки, дизайни и патенти. Адвокат по интелектуална собственост в областта на модата.

     

     

    Модният бизнес е една от индустриите в съвременния свят, зад която стоят постъпления от стотици милиарди долари като пазарен дял в световната икономика. Статистиката сочи, че едни от най-богатите фирми в света са модни гиганти като “ZARA”(оценена на 66 милиарда долара), “Luxottica Group” (това е най-голямата компания за производство на очила под марките “Hut”, “Ray-Ban” и “Oakley”, “Burberry”, “Chanel”, “Prada” и “Versace” – оценена на 30 милиарда долара), “LVMH” (притежава 70 луксозни марки от ранга на “Louis Vuitton” и “Hennessy” – оценена на 28 милиарда долара), “H&M”( оценена на 26 милиарда долара) и т.н. Зад търговския успех на тези фирми естествено стои закрилата, осигурена им от тяхната интелектуална собственост, която стриктно се отстоява в цял свят. Начинът, по който тази защита е структурирана като законодателна база и практика е предмет на настоящата статия.

    1.Авторското право и модата.Съгласно принципите на Бернската конвенция всяко оригинално, авторско произведение автоматично бива защитено от авторското право в цял свят, като това се отнася и за произведенията на модния дизайн съгласно чл.2, ал.7 от конвенцията. Очевидно е, че авторскоправният обектът на защита, който касае модата това е художественият дизайн на всяка една дреха, обувка, шапка или колан, както и части от нея. Авторскоправното законодателство в цял свят, включително и българският Закон за авторското право и сродните му права, защитават оригинални щампи и модели, уникални цветове и нови комбинации от графични елементи, използвани за облекло и аксесоари. Всяко законодателство изгражда в този контекс и определени специфични правила.

  •  

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    Менажерският договор има за цел да оформи юридически правоотношенията, които възникват между менажира и артиста във връзка с организирането и осъществяването на артистичната дейност на последния и осигуряване на финансирането и. Договорът е двустранен, консесуален, възмезден и срочен. По своята правна природа този договор изключително много се приближава до продуценския договор, но за разлика от него той урежда един по-широк диапазон от правоотношения, възникващи между страните по него, докато предмет на продуцентския договор са само тези правоотношения, които възникват между артиста-изпълнител и продуцента във връзка с осъществяването на първия запис и неговото финансиране.

  •  

     

    Авторско право при филмите. Авторски права в кинематографията.

     

    1.Развитие на законодателството

    Първият български закон за авторското право датира от 1921г. В него изрично и изчерпателно са посочени обектите, върху които може да се признае авторско право, като филмите и въобще аудиовизуалните произведения не фигурират в това изброяване. Те получават правна закрила чак през 1939г. с второто допълнение към същия закон. Там се въвежда право на "издателите на филми" с времетраене 25 години от началото на годината, през която е станало издаването на филма. Законът не пояснява кой следва да се нарече издател на един филм, но може да се приеме, че такъв, по днешната терминология, е неговият продуцент. Новите разпоредби се прилагат и спрямо филмите, създадени преди 1939 г., ако не е изтекъл 25-годишният срок от издаването на филма. Следователно, авторскоправна закрила в България са имали само филмите, които са били произведени след 1915 г.

    По-късно, през 1946г. влиза в сила Закон за кинокултурата. Според него "авторското право върху кинокартините и кинотворбите от всякакъв вид, създадени в страната, безразлично от кого, се запазват в продължение на 25 години в полза на обявения автор или производител или на наследниците му." Същият закон е отменен изцяло през 1948г. от новия Закон за кинематографията, просъществувал формално доскоро. В него обаче не се говори нищо за авторски права.

  •  

    Авторско право върху портретна фотография. Адвокат по авторско право.

     

    На 25.03.2011г. влязоха в сила новите изменения в Закона за авторското право и сродните права(ЗАПСП). Голяма част от тях отразяват динамиката в управлението на авторски права най-вече в национален план, като в този контекст настоящите изменения са пречупени по-скоро през призмата на българските реалности. В този контекст прави впечатление все още липсващата законодателна воля относно детайлна уредба, насочена към обстоятелството, че приемуществената част от авторските права са обект на използване(много често недобросъвестно) в интернет пространството, факт, на който по мое мнение не е обърнато полагащото му се внимание.

  •  

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    Продуцентският договор има за цел да оформи юридически правоотношенията, които възникват между продуцента на звукозапис и артиста-изпърнител, във връзка с организирането и осъществяването на първия запис и осигуряване на финансирането му. Договорът е двустранен, консесуален, възмезден и срочен. Правата и задълженията по договора могат да бъдат преоредени с анекс, който се сключва след неговото изтичане и по принцип се счита за неразделна част от основния договор.

     

    2.Правно основание /регламент/ на процедурата - чл.85 - чл.90 от Закона за авторското право и сродните му права.

  •  

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    В чл. 41 от ЗАПСП е посочено, че авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако не е уговворено друго. Именно в чл.14 от ЗАПСП е казано, че ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. #1 Трудовият договор #1 по ЗАПСП е двустранен, консесуален, възмезден, срочен и формален.

     

    2.Правно основание /регламент/ на процедурата - чл.41 от Закона за авторското право и сродните му права. Субсидиарно се прилага чл.14 ЗАПСП.

  • Екипът на "ЮСАУТОР" ще Ви консултира професионално във връзка с изготвяне на договор за франчайз или други лицензионни споразумения.

    Легалната дефиниция на франчайз е дадена в Закона за корпоративното и подоходно облагане - съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги. Изрична уредба договорът за франчайз в българския Търговски закон няма, от което следва, че не съществуват ограничения за обектите и субектите по такъв договор, или че същия може да бъде обвързан по силата на международното частно право от търговското право на страната на франчайзодателя. Обичайно на франчайзинг се предоставя известна търговска марка, може и по силата на тайна клауза в този договор.

    Обект на договора и основен актив за франчайзополучателя е престижната марка, а заплащането обикновено се договаря като първоначално твърдо възнаграждение и процент от печалбата, реализирана от дейността на франчайзополучателя. Този тип ненаименувани договори са най-добре разпространени в сферата на търговията на дребно и услугите и всички параметри подлежат на предварително договаряне.

Основни офиси

гр. Пловдив
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.2

гр. София 1000
ул. "Синчец" 11