Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Авторско право

  •  

    "Търговските марки и авторските права в интернет пространството" - книга на адвокат Атанас Костов.

     

    Тази необичайна, на пръв поглед, и интересна книга представя проблематиката на интелектуалната собственост и нейната защита в интернет. Тя разглежда въпросите и предлага експертни решения на проблемите, свързани с авторските права, търговските марки, домейните и други бизнес идентификатори, които се използват в мрежата.

    Книгата коментира правната уредба и прави анализ на натрупаната съдебна практика както у нас, така и от Съда на Европейския съюз.

    Авторът на разработката - адвокат Атанас Костов, е с репутацията на един от най-добрите специалисти в тази актуална и модерна област.

    Целева аудитория: Изданието е необходимо и полезно за всички, които в една или друга степен предлагат и ползват информация в интернет пространството. То ще бъде добрият консултант и помощник на практикуващи юристи, представители по интелектуална собственост, IT специалисти, бизнесмени, творци и творчески обединения, преподаватели и студенти.

    Предговор от автора адвокат Атанас Костов:

    Причината да напиша книгата „Търговските марки и авторските права в интернет пространството” е обстоятелството, че интелектуалната собственост се оказва най-мощният регулатор, а и защитен механизъм спрямо процесите, които в настоящето се случват в интернет. Ще попитате защо това е толкова важно? Поради фактът, че целият потенциал на творческите индустрии вече е базиран онлайн, като същото важи с още по-голяма сила за бизнеса, което означава, че в недалечно бъдеще всяка една социална, търговска, научна, артистична или обществена дейност ще се опосредява от интернет. Дори и в момента, няма стока или услуга, която да не се предлагат онлайн, като този бизнес модел бе възприет от електронните медии и от шоу бизнеса.

    Всичко това води до обоснован интерес на ползвателите към този електронен феномен, който е свързан с улеснения стоков оборот, бързия достъп до конкретни произведения, стоки или услуги, но и с презюмираната воля за „прескачане на юридическите прегради” поради различни мотиви. Освен старата тема за интернет пиратството(която има и нови измерения с развитието на законодателството), вече са налице и нови недобросъвестни практики, насочени към „отвличането” на домейни или регистрирането на такива под чужди фирмени наименования или търговски марки, с цел тяхното препродаване или друг вид комерсиален ефект към регистранта – например нелоялна конкуренция и/или привличане на допълнителен потребителски трафик. От друга страна авторските права и свързаните с тях лицензионни споразумения станаха също толкова „електронни”, че това извика нуждата от нови, надеждни и адекватни законодателни решения, които да възпират недобросъвестните практики в интернет. Странното е че българският Закон за авторското право и сродните му права, както и Закона за марките и географските означения „закъсняват” да уредят легално процесите, които касаят правата на интелектуална собственост онлайн, като в нито един от двата закона дори не се споменава думичката „Интернет”, въпреки все по-динамично развиващия се електронен бизнес в България. В същото време в много чуждестранни законодателства се появиха изрични специални закони(които дори не са част от закон за авторските права или от закон за търговските марки), регламентиращи конкретно правоотношенията и нарушенията на права на интелектуална собственост в интернет.

    Тази книга дава визия за някои от основните теми и проблеми в описания контекст, като се опитва да направи коментар и в същото време да предложи решения за справяне с проблемите, касаещи авторските права, търговските марки, домейните и другите бизнес идентификатори, които се използват в мрежата. Надявам се това изложение да увери читателя колко е важно в съвремието да познаваш юридическите способи, касаещи интелектуалната собственост, които служат за превенция на онлайн бизнес моделите, както и тези, касаещи авторските права, базирани в интернет пространството. Значимостта на темата е свързана с чисто прагматични и търговски мотиви относно правилно структуриране и защита на онлайн предприемачеството. Книгата дава много примери от националната и международна съдебна практиката по казуси, които касаят точно визираната тема за правата на интелектуална собственост в уеб пространството, за да може по-достъпно да се визуализират тези юридически процеси. Целта ми при коментираната тематика е тя да стане максимално достъпна не само за юристи, но и за бизнес средите, както и за представителите на творческите индустрии, без да имам претенции да предлагам готови решения, но с опцията да дам насоки за размисъл относно справяне с аналогични казуси.

     

    Книгата можете да закупите онлайн, директно от издателство "Труд и право" тук.

  •  

    Книгата "Хипотези в авторското право” е плод на синтезирания ми десетгодишен опит като адвокат по интелектуална собственост. Написването на всеки един материал в нея е инспириран от работата ми по конкретен казус, като е направен коментар на нормативната база и съответната съдебна практика. Важно е да отбележа, че целта за написването на книгата е тя да бъде по-скоро практически полезна, а не да претендира за теоретическа изчерпателност. Затова съм подбрал и фокусирал вниманието си върху тази част от текстовете в Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП), които са робатещи, интересни и засягат пряко творческите индустрии в България. По-голямата част от материалите в книгата представляват синтез от теория и практика под формата на съдебни решения, която систематично е разположена за удобство в края на всяко изложение. До колко съществуващата в момента съдебна практика е адекватна, вътрешно непротиворечива и отговаряща на нормативната база, съм оставил да прецени самият читател, тъй като изводите са очевидни.

    Мисля си, че поради посочената причина, написаното тук ще е полезно не само за практикуващите юристи, но най-вече за самите автори - артистите в широкия смисъл на думата, както и за архитекти, фотографи, художници, дизайнери, компютърни специалисти и други професии, свързани с културата и науката. Дългият контакт с авторскоправните проблеми на творческите личности ми даде да разбера, че те все още нямат необходимата смелост, решителност и правна култура да отстояват правата си на творци адекватно. Причините за това са от различно естество. Първо, може би българското образование не предлага на тези специалисти нужните им познания и полезен опит в областта на авторското право и артистичния мениджмънт, което е особено важно в условията на едно пазарно общество. Оттук и липсата на знания у авторите, относно способите за защита на техния интелектуален труд, както и на мотивация за консултиране и търсене на специализирана правна помощ в тази област. Естествено за проблема допринасят и не до там развитата съдебна практика на съдилищата и  прокуратурата, както и по мое мнение малко размитият критерий, относно процедурата и практическите способи за ангажиране и задействане от страна на гражданите на административна отговорност по авторскоправни нарушения,  област приоритет на Министерството на културата. Всичко това води до липса на доверие в нашето общество относно това, дали защитата на авторските права в България е нещо реално и работещо. Все по-често в публичното пространство се появяват данни за успешно реализирани мерки в областта на авторското право, но те касаят предимно авторски и сродни права на чужди автори и компании. Големият въпрос е има ли реална защита за правата на българските автори и каква част от съдебната практика сочи една позитивна тенденция в тази посока?

    Не бих искал да бъда възприеман като личност, която прекалено критикува изградената национална системата за регулиране на авторските права. Напротив, искрено се надявам, написаното тук по-скоро да даде насоки за добри практики, базирани на съществуващата нормативна база в ЗАПСП(Закон за авторското право и сродните му права), НК(Наказателен кодекс), ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) и ГПК(Граждански процесуален кодекс). Все пак осъзнавам, че създаването на определено конкретно и правилно мислене в тази насока у самите автори, както и на непротиворечива съдебна практика е крачката, която трябва да се извърви и това ще отнеме време. Но отстояването на авторскоправното законодателство е важен приоритет с широк обществен интерес, пряко отразяващ резултата от авторския труд на българските творци, ангажирани в сферата на изкуството и науката. Макар и чисто формално ЗАПСП да създава впечатлението, че е написан така, та да отстоява авторските права на авторите, то чисто практически според мен е усложнено доказването на авторските правомощия именно в тежест на творците. Пример за това е обстоятелството, че за един нарушител на авторски права е много по-лесно да е ответник по авторскоправно дело, отколкото за един автор ищец, тъй като последният трябва да доказва, че има качеството автор и на базата на това да претендира настъпили вреди, които евентуално да бъдат обезщетени. Занижен е формализъмът относно това, какъв точно е фактическият състав, който да обоснове на правно основание извършването на престъпление против интелектуалната собственост в хипотезата на чл.172а от НК, което често води до нарушаване на субективни права. По тези противоречия трябва да има обществен дебат, като на базата на цялостна експертна оценка да се направят съответните практически изчистени и ефективни законодателни решения, даващи приоритет, яснота и сигурност относно превенцията на авторите. Позитивен факт е че към Министерството на културата има създаден специализиран експертен орган, в лицето на „Консултативния съвет по въпроси, свързани с авторското право и интелектуалната собственост”, който е обществен коректив и взема адекватни становища по коментираната тема.

    Обстоятелството, че към настоящия момент ЗАПСП е съобразен с европейското и международно авторскоправно законодателство, дава достатъчна основа за отстоявенане авторските права на българските творци, дори и при наличната нормативна база. Вярвам , че ако тази книга даде нови и полезни знания на авторите, работещи в различните свери на изкуството и науката в България, както и спомогне дори частично за подобряване и оптимизиране на правоприлагането по авторскоправни дела, тя ще е постигнала търсения си ефект.

     

    Книгата можете да си закупите директно от тук.



    От автора адвокат Атанас Костов. 


    Заглавие: "Хипотези в авторското право"
    Автор: Атанас Костов
    Обем: 227 стр.
    Формат в мм.: 155х225
    Издател: ИК "Фенея"
    Мека подвързия
    Дата на включване: 2010-11-10
    ISBN: 9789549499520
    Категория: Право

  •  "ЮСАУТОР" сезира омбудсмана и ЕСПЧ за незаконосъобразни решения на Апелативен съд гр.София.

     

    Кантора “ЮСАУТОР” цели иницииране на тълкувателно решение с инициатива от омбудсмана Мая Манолова, поради серия от незаконосъобразни решения на СГС и Апелативен съд гр.София по превратното прилагане на хипотезата на чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП. Тази норма закрепя обективния законодателен факт, че фотографиите, заснети в градска среда НЕ СА обект на авторското право. По повода ще бъде проведена и пресконференция в БТА с покана към всички български медии.

    Въпреки коментирания законодателен факт, СГС и Апелативен съд гр.София постановиха общо 4 решения, с които “официализираха” незаконосъобразни практики на немския фотограф Нико Тринкхаус, насочени срещу две български туроператорски фирми, чрез които се иска заплащане на ползването на “авторски права” върху именно такива градски фотографии, които в законодателствата на повечето европейски страни, включително и в това на България, не са обект на авторското право по закон. Застрашените фирми от действията н Тринхаус са стотици, като само нашата кантора е сезирана с десетки "официални писма" за заплащане на обезщетения, базирани на негови "авторски права" върху снимка от някой европейски площад. Неглижирането на проблема и липсата на желание за вникване в темата в детайл(по коментирания въпрос са написани няколко статии от адв.Атанас Костов), сочи тенденцията българските съдилища да не прилагат правилно и законосъобразно законодателството, касаещо интелектуална собственост - поведение, даващо основание на определени лица да развият увереност в "законноста" на упражняваните от тях меко казано незаконни практики. 

    Некомпетентното прилагане на Закона за авторското право и сродните права от българския съд, касаещо темата "градски фотографии", води до директно тежко увреждане на български стопански субекти, като силно се надяваме омбудсмана Мая Манолова да се фокусира върху проблема и да защити българските туристически фирми от незаконосъобразните практики на немския гражданин Нико Тринкхаус. По повода ще бъде сезиран и Съда за правата на човека в Страсбург с общо две жалби, против споменатите незаконосъобразни решения на Апелативен съд гр.София.

  •  

    Авторски права на сайтове. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

     

    Особено горещата тема, касаеща множество онлайн бизнеси, е тази, свързана с копирането (взаимстването или кражбата) на съдържание на уебсайт – неговите текстове, графики, дизайн, снимки и търговски концепции. Тенденцията в световен и национален мащаб сочи, че до няколко години, всяко една стока, включително и авторските произведения - книгите, музикалните произведения, архитектурните проекти, компютърните програми и т.н ще бъдат предлагани приемуществено в интернет. Този факт налага все по-голямото внимание, което се отделя на адевкатната авторскоправна защита на съдържанието на интернет сайтовете, както и на формулирането на все по- ясните общи условия за тяхното ползване, с цел избягване на недобросъвестни практики в това отношение, извършвани от трети лица. Настоящато изложение ще се спре на основните насоки, които следва да бъдат маркирани като способи за защита и превенция именно срещу незаконното „копиране, взаимстване или кражба”, което се извършва по отношение на съдържанието или функционалността на интернет сайтовете.

    1. Един от основните въпроси, който стои на дневен ред в описания контекст, е как да се сдобием с достатъчно издържана документация, която да ни дава право да претендираме авторско правопо отношение на собствения ни сайт? Самият закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) споделя законодателното виждане, че едно авторско произведение възниква от момента на създаването му (чл.2 от ЗАПСП) , но съдебната практика ясно споделя становището, че този момент следва да бъде индивидуализиран чрез съответните писмени доказателства. Тоест важно е да можем да предвидим предварително опцията как да докажем в съда, естествено ако това се наложи, чия е собствеността върху сайта, както и кой е авторът на произведенията и съдържанието, които са част от него. По мое мнение, именно поради това още при възлагането на изработката на сайта следва да възникнат съответните договорни отношения между поръчващия и изпълнителите – програмисти, уеб дизайнери и т.н, на базата на които да бъдат регламентирани авторскоправните моменти по създаването на сайта – т.е кой е авторът или съответно за кого възникват права на ползване върху едно произведение и т.н. Тук естествено съществуват няколко различни хипотези. Има разлика в това дали един сайт е създаден в рамките на трудово правоотношение, или по поръчка. Ако не е уговорено друго, авторското право върху интернет сайтове(които са програмирани) и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя ( чл.14 ЗАПСП). Авторското право върху компютърна програма (разбирай интернет сайт в конкретния случай) или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14 ЗАПСП, продължава 70 години след разгласяването на произведението (чл.28а ЗАПСП), т.е след публикуването на сайта в интернет. Тази дата може лесно да бъде установена чрез съответната хостинг компания. Същият пример, касаещ програмистите на трудов договор, важи и за уеб дизайнерите, които работят във фирма за изработка на интернет сайтове.

  •  

     Авторско право - защита и регистрация. Адвокат по авторско право.

      

    Кантора “ЮСАУТОР” е един от малкото специализирани офиси в България, които имат изключителен фокус върху защитата на Вашите авторски права в национален и международен план. Дейността на “ЮСАУТОР” в тази насока се изразява в авторскоправни консултации, изготвяне на юридически договори и споразумения в областта на авторското право като цяло, както и процесуално представителство в съда и прокуратурата по авторскоправни спорове. В кантора “ЮСАУТОР” работи и адвокат Атанас Костов, който е един от топ специалиститев България по интелектуална собственост, като той е насочил усилията си на юрист в тази област вече 20 години. Атанас Костов познава в детайл наличната международна и национална съдебна практика по авторскоправни дела, като на базата на неговия натрупан опит и авторитет като специалист по авторско право, същият е поканен да участва в Консултативния съвет по интелектуална собственост към Министерството на културата, както и като консултант в работна група към законодателната комисия, относно едни от последните промени в Закона за авторското право и сродните му права. В своята кариера адвокат Атанас Костов  е написал пет книги, коментиращи в детайл авторскоправната тематика и над 50 научни статии в същата област, участвал е в множество семинари на тема "авторско право" като лектор, един от постоянните автори на престижното юридическо издание "Труд и право", консултирал е  множество корпоративни клиенти и физически лица автори, относно проблематиката на авторскоправните индустрии. Господин Костов  е бил процесуален представител в повечето от сравнително малкото авторскоправни спорове, водени в България, касаещи защита на авторско право в областта на музиката, киното, фотографиите, компютърните програми, литературата, сценичните изкуства и науката.

    Понастоящем адвокат Костов се развива и като специалист в дигиталната регламентацията на интелектуалната собственост - в частност на онлайн медиите(радиостанции, вестници, спортни сайтове, телевизии) и бизнесите, базирани в Интернет, като презентационни и търговски интернет сайтове, онлайн библиотеките, компютърните програми и бази данните, блокчейн технологии и т.н, като консултира тези индустрии във връзка с авторскоправна им проблематика. Интелектуалната собственост в Интернет е ключов бизнес аспект в 21 век, като адвокат Атанас Костов е един от малкото специалисти в България, които в детайл са запознати със специфичните аспекти, базирани на т.нар. "интернет право" в онлайн средата, както в национален, така и в международен аспект.

    Понятие за авторско право. Според чл.3, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско правое всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

    1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
    2. музикални произведения;
    3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
    4. филми и други аудио-визуални произведения;
    5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
    6. реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
    7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
    8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
    9. графично оформление на печатно издание;
    10. кадастрални карти и държавни топографски карти.

    (2) Обекти на авторско право са също:

    1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
    2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
    3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

    (3) Обект на авторско право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

    През последните няколко години “ЮСАУТОР” работи в близко сътрудничество с Американското авторскоправно ведомство(Аmerican copyright office) относно регистрацията на авторски произведения в САЩ. Този регистрацинен режим по отношение на авторски права, покрива всичките 165 страни членки на Бернската конвенция, включително България и голяма част от страните членки на ЕС, като регистрираното авторско произведение се вписва и в библиотеката на Конгреса в САЩ. За разлика от европейската авторскоправна система, в която авторското право върху произведението възниква от момента на неговото създаване и обективиране в публичното пространство, като в този контекст няма и регистрация на авторски права, то в англо-саксонската система и в случая в САЩ, съществува регистрационен режим по отношение на конкретно авторско право. Регистрацията се осъществява в Американското авторскоправно ведомство(U.S copyright office) чрез провеждането на специфична административна процедура по вписване на съответното авторско произведение. Кантора “ЮСАУТОР” предлага на клиентите си този специфичен способ за документална защита на тяхното авторско право, която се явява изключение от общия европейски принцип. Така нашите клиенти успяват да регистрират своето авторско право в международен аспект, като защитата се разпростира практически във всички развити индустриални държави, подписали Бернската конвенция. Към настоящия етап повечето български правни субекти, които решават да запазят по този нaчин интелектуалната си собстеност са автори на софтуер, литературни произведения, произведения на визуалното изкуство(дизайна) и архитектурата.

     

    Процесуална защита на авторски права.

    Кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага адвокатска защита по административно-наказателни производства, касаещи нарушения на авторски права, деликтни авторскоправни искове по чл.95 и следващите от ЗАПСП, както и във връзка с наказателни производства по чл.172а от НК. Сайтът на кантората съдържа множество статии на адвокат Атанас Костов, чрез които можете да се запознаете с евентуалните опции за отстояване на Вашите процесуални права пред Министерството на културата, съда и прокуратурата. При нужда от специализирана юридическа помощ, касаеща съдебна защита на авторско право, моля обърнете се към екипа на кантора "ЮСАУТОР".

     

    Моля задайте Вашия въпрос, касаещ авторско право тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон 0888915215.

    Така ще получите незабавно консултацията си в рамките на същия работен ден.

     

     

     

  •  

    Авторско право върху колаж. Адвокат по авторско право.

     

    Обектите на авторското право, имплементирани в колажа като произведение са тези, визирани в чл.3, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от ЗАПСП, а именно произведенията на изобразителното изкуство, литературните и музикалните произведения, филмите и другите аудиовизуални произведения, както и тези, създадени по фотографски или аналогичен на него начин. Строго погледнато като обекти на авторското право в контекста на ЗАПСП колажите могат да бъдат класифицирани като особен вид сборни и по-точно съставни такива, тъй като те представляват артистичен авторски подбор (от страна на автора) по отношение на произведения, вече създадени от други лица, като със съгласието им, но без тяхно участие, въпросните творби стават неразделна част от новото и оригинално в своите изразни средства и послание произведение, под формата на колаж. Все пак тук би трябвало да направя уточнението, че имайки предвид факта на запазване на авторското право върху всяко самостоятелно произведение, включено в колажа и опцията съответният автор да го използва извън него, съществуват някои особености. Те са свързани например с възможността за целите на колажа да бъдат използвани “обекти”, които въобще не могат да бъдат класифицирани като защитени от авторското право. Това води до извода, че основният критерий, относим към качеството им на произведения в смисъла на ЗАПСП е фактът на вложения авторски труд при събирането, подбора и уникалността в оценката и подреждането на отделните елементи.

  •  

    Под ръководството и наблюдението на Районна прокуратура – Варна са предприети процесуално-следствени действия, в хода на които са иззети огромни количества стоки от защитени търговски марки.

    След акция на ГДБОП е прекратена противоправната дейност на общо 15 интернет сайта, насочени към клиенти от България, Гърция и Румъния. Един от сайтовете, който имал регистрирани над 43 000 потребители, е реализирал повече от 25 000 продажби на парфюми.

    Антимафиотите открили в двата склада на извършителите над 9500 мъжки и дамски парфюми на 30 водещи световни търговски марки, над 300 чифта маратонки, чанти, над 600 броя слънчеви очила, аксесоари.

  • Договор за изключително/неизключително/ отстъпване на авторски права.

     

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    С договора за използване на произведението, авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, срочен, по дефиниция е консесуален, но може да е и реален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.35 от ЗАПСП законодателят е предвидил една диспозитивна норма в смисъл, че произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато законът (ЗАПСП) предвижда друго.

  •  

    Издателски договор.

     

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателя се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение. Издателският договор е двустранен, консесуален, възмезден и срочен.Съществените елементи на издателския договор са три:

    • отстъпват се минимум две правомощия – за възпроизвеждане и за разпространение на произведението;
    • отстъпването винаги е за определен срок;
    • отстъпването е възмездно;

    3.Правно основание /регламент/ на процедурат - чл.43-чл.53 от Закона за авторското право и сродните му права.

     

    4.Страни (субекти, участници) в процедурата:

    - Автор на литературно произведение(титуляр на авторското право) в повечето случаи;

    - Издател – организацията, физическото или юридическото лице, която поема задължението за възпроизвеждане и за разпространение на произведението.

  •  

    Мода - авторски права, търговски марки, дизайни и патенти. Адвокат по интелектуална собственост в областта на модата.

     

     

    Модният бизнес е една от индустриите в съвременния свят, зад която стоят постъпления от стотици милиарди долари като пазарен дял в световната икономика. Статистиката сочи, че едни от най-богатите фирми в света са модни гиганти като “ZARA”(оценена на 66 милиарда долара), “Luxottica Group” (това е най-голямата компания за производство на очила под марките “Hut”, “Ray-Ban” и “Oakley”, “Burberry”, “Chanel”, “Prada” и “Versace” – оценена на 30 милиарда долара), “LVMH” (притежава 70 луксозни марки от ранга на “Louis Vuitton” и “Hennessy” – оценена на 28 милиарда долара), “H&M”( оценена на 26 милиарда долара) и т.н. Зад търговския успех на тези фирми естествено стои закрилата, осигурена им от тяхната интелектуална собственост, която стриктно се отстоява в цял свят. Начинът, по който тази защита е структурирана като законодателна база и практика е предмет на настоящата статия.

    1.Авторското право и модата.Съгласно принципите на Бернската конвенция всяко оригинално, авторско произведение автоматично бива защитено от авторското право в цял свят, като това се отнася и за произведенията на модния дизайн съгласно чл.2, ал.7 от конвенцията. Очевидно е, че авторскоправният обектът на защита, който касае модата това е художественият дизайн на всяка една дреха, обувка, шапка или колан, както и части от нея. Авторскоправното законодателство в цял свят, включително и българският Закон за авторското право и сродните му права, защитават оригинални щампи и модели, уникални цветове и нови комбинации от графични елементи, използвани за облекло и аксесоари. Всяко законодателство изгражда в този контекс и определени специфични правила.

  •  

    Менажерски договор.

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    Менажерският договор има за цел да оформи юридически правоотношенията, които възникват между менажира и артиста във връзка с организирането и осъществяването на артистичната дейност на последния и осигуряване на финансирането и. Договорът е двустранен, консесуален, възмезден и срочен. По своята правна природа този договор изключително много се приближава до продуценския договор, но за разлика от него той урежда един по-широк диапазон от правоотношения, възникващи между страните по него, докато предмет на продуцентския договор са само тези правоотношения, които възникват между артиста-изпълнител и продуцента във връзка с осъществяването на първия запис и неговото финансиране.

  •  

    Авторско право върху портретна фотография. Адвокат по авторско право.

     

    На 25.03.2011г. влязоха в сила новите изменения в Закона за авторското право и сродните права(ЗАПСП). Голяма част от тях отразяват динамиката в управлението на авторски права най-вече в национален план, като в този контекст настоящите изменения са пречупени по-скоро през призмата на българските реалности. В този контекст прави впечатление все още липсващата законодателна воля относно детайлна уредба, насочена към обстоятелството, че приемуществената част от авторските права са обект на използване(много често недобросъвестно) в интернет пространството, факт, на който по мое мнение не е обърнато полагащото му се внимание.

  •  

    Продуцентски договор.

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    Продуцентският договор има за цел да оформи юридически правоотношенията, които възникват между продуцента на звукозапис и артиста-изпърнител, във връзка с организирането и осъществяването на първия запис и осигуряване на финансирането му. Договорът е двустранен, консесуален, възмезден и срочен. Правата и задълженията по договора могат да бъдат преоредени с анекс, който се сключва след неговото изтичане и по принцип се счита за неразделна част от основния договор.

     

    2.Правно основание /регламент/ на процедурата - чл.85 - чл.90 от Закона за авторското право и сродните му права.

  • Франчайз договор.

     

    Екипът на "ЮСАУТОР" ще Ви консултира професионално във връзка с изготвяне на договор за франчайз или други лицензионни споразумения.

    Легалната дефиниция на франчайз е дадена в Закона за корпоративното и подоходно облагане - съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги. Изрична уредба договорът за франчайз в българския Търговски закон няма, от което следва, че не съществуват ограничения за обектите и субектите по такъв договор, или че същия може да бъде обвързан по силата на международното частно право от търговското право на страната на франчайзодателя. Обичайно на франчайзинг се предоставя известна търговска марка, може и по силата на тайна клауза в този договор.

    Обект на договора и основен актив за франчайзополучателя е престижната марка, а заплащането обикновено се договаря като първоначално твърдо възнаграждение и процент от печалбата, реализирана от дейността на франчайзополучателя. Този тип ненаименувани договори са най-добре разпространени в сферата на търговията на дребно и услугите и всички параметри подлежат на предварително договаряне.