Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Авторски права

  •  

    Авторско право и "Фейсбук". Какви са правата ви във "Фейсбук"? 

     

    Социалната мрежа „Фейсбук” се превърна в обществен феномен, който кумулира в себе си голяма част от съвременния обществен, бизнес и културен живот на планетата. Предисторията сочи, че сайтът е създаден от Марк Елиът Зукърбърг, определян още в ранната си тинейджърска възраст като гениален програмист, създател на проекти като „Zucknet“(примитивна версия на АОЛ инстант месинджър), медиа плейър, наречен „Synapse Media player”(към който е проявяван интерес от „Майкрософт”), програмата „Course Match“, която помага на студенти да избират учебни курсове, както и т.нар „първи Фейсбук” – сайтът „Facemash“(„Фейсмаш”). Този интернет портал представлява програма, даваща опция за сравняване на снимки на състуденти и избиране на този, който е „по-готин”. „Facemash“ съществува само един уикенд, тъй като огромния трафик пренатоварва сайта и това води до временно прекъсване на интернет в Харвард(където Зукърбърг е студент). Постфактум Зукърбърг е критикуван за това от студентския вестник, както и от състудентите си, тъй като са използвании техни снимки без нужното за това разрешение по закон. Отчитайки тези негативи, Марк Зукърбърг започва програмирането на „Фейсбук”, който е качен в интернет простраснството от студентската му стая в Харвард на 4 февруари 2004г. Към настоящия момент интернет порталът е собственост на фирмата „Фейсбук инкорпорейтед”, базирана в Силициевата долина, Калифорния, САЩ. На 21 юли 2010 г., обявеният за най-младия милиардер в САЩ - Марк Зукърбърг(6.9 милиарда долара лични авоари) съобщава официално, че сайтът е достигнал 500 милиона потребители по света. Интересен факт е, че през 2010 г. Стивън Леви - автор на книгата „Хакери: Героите на компютърната революция“, казва в изданието, че Зукърбърг се описва като „хакер“. Поради това към настоящия момент фирмата „Фейсбук инкорпорейтед” провежда на всеки два месеца т.нар състезание „hackathons“. Целта е участниците за една нощ да програмират, представят и завършат определен софтуерен проект. От „Фейсбук” предоставят на състезателите музика, храна и бира, като на събитието обикновено присъстват участници в сайта, включително и Зукърбърг.

  •  

    Оупън сорс програмите и авторското право. Адвокат по оупън сорс софтуер. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

    Оупън сорс софтуерът(от англ. отворен ресурс, код или източник) променя като съдържание концепцията на лицензирането. Понастоящем този институт е уреден от една нова сфера на авторското право(най-вече в англо-саксонската правна доктрина), което значи че се развива бързо, като юридическата му квалификация е относително сложна поради теоретични и технически съображения. Сорс кода е произведение сходно на литературните и приличащо на написана книга, което е създадено от един или няколко автора, което разбиране отговаря и на текста на чл.10 от Бернската конвенция(“компютърните програми независимо дали са изходни или обектни са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”), като същото становище е отразено по-късно и в чл.10, ал.1 на ТРИПС(Agreement on trade- Related Aspects of Intellectual Property rights). Така сорс кода става авторско произведение автоматично с неговото създаване, с титуляри съответните автори, независимо дали той е регистриран някъде или не, като авторът решава дали да разпространява в публичното пространство и по какъв начин. Това разпространение не дава на потребителите на сорс кода други права, освен да го използват.

  •  

    Академичната лекция като обект на авторското право и лекторът като носител на авторски и сродни права.

     

    Цел на настоящата статия е да разгледа академичната лекция като обект и преподавателят като субект в системата на авторскоправната закрила. Най-напред ще се спрем на лекцията като обект на авторско право.

    Съгласно нормативната уредба на национално ниво основният нормативен акт, регламентиращ закрилата на произведенията на науката, литературата или изкуството е Законът за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/[1] от 1993 г., многократно актуализиран.

    Академичната лекция е безспорен творчески продукт на преподавателя, в който той представя своите идейни и методологически виждания, своя практически опит и обобщения по определен научен или научно-приложен проблем. Независимо в каква форма съществува – научноизследователски продукт, материализиран или не в конкретен носител – на хартия или върху дискета или друг носител, под формата на статия, монография, студия или друг вид научно изследване, като такъв творчески продукт академичната лекция се разглежда като обект на авторско право. И по специално, изхождайки от класификацията на обектите на авторско право съгласно ЗАПСП академичната лекция е вид литературно произведение. Като литературно произведение лекцията може да бъде в сферата на научната и техническа литература, на история и икономика и много други области на човешката познавателна дейност.

    Закрилата на академичната лекция като художествена собственост съгласно българското законодателство възниква автоматично при изпълнение на едно от двете условия:

  • Авторско право. Новини. Европейският парламент - нови правила за авторското право.

     

    Гифове, миймове и отрязъци от новинарски материали ще могат да продължат да бъдат споделяни съгласно новите правила, които ЕП иска да гласува.

    Парламентарната комисия по правни въпроси подкрепи на 26 февруари текста, договорен по-рано този месец между представители на Парламента и Съвета. Окончателното одобрение на ЕП се очаква да бъде дадено на пленарно заседание през март.

    Съгласно новите правила големите платформи онлайн като YouTube, Facebook и Google News няма да могат да печелят пари от съдържание, създадено от журналисти и хора на изкуството, без да им платят справедливо възнаграждение за техните авторски права

    „Постигнахме наистина добро споразумение“, заяви депутатът Аксел Фос (ЕНП, Германия), който водеше преговорите от името на Парламента. Той каза, че текстът е „добър и балансиран компромис“, въпреки че позицията на ЕП е била за още по-строги изисквания за отговорността на големите Интернет компании в областта на авторското право

  •  

     Защита на авторско право. Адвокат по авторско право.

      

    Кантора “ЮСАУТОР” е един от малкото специализирани офиси в България, които имат изключителен фокус върху защитата на Вашите авторски права в национален и международен план. Дейността на “ЮСАУТОР” в тази насока се изразява в авторскоправни консултации, изготвяне на юридически договори и споразумения в областта на авторското право като цяло, както и процесуално представителство в съда и прокуратурата по авторскоправни спорове. В кантора “ЮСАУТОР” работи и адвокат Атанас Костов, който е един от топ специалиститев България по интелектуална собственост, като той е насочил усилията си на юрист в тази област вече 20 години. Атанас Костов познава в детайл наличната международна и национална съдебна практика по авторскоправни дела, като на базата на неговия натрупан опит и авторитет като специалист по авторско право, същият е поканен да участва в Консултативния съвет по интелектуална собственост към Министерството на културата, както и като консултант в работна група към законодателната комисия, относно едни от последните промени в Закона за авторското право и сродните му права. В своята кариера адвокат Атанас Костов  е написал пет книги, коментиращи в детайл авторскоправната тематика и над 50 научни статии в същата област, участвал е в множество семинари на тема "авторско право" като лектор, един от постоянните автори на престижното юридическо издание "Труд и право", консултирал е  множество корпоративни клиенти и физически лица автори, относно проблематиката на авторскоправните индустрии. Господин Костов  е бил процесуален представител в повечето от сравнително малкото авторскоправни спорове, водени в България, касаещи защита на авторско право в областта на музиката, киното, фотографиите, компютърните програми, литературата, сценичните изкуства и науката.

    Понастоящем адвокат Костов се развива и като специалист в дигиталната регламентацията на интелектуалната собственост - в частност на онлайн медиите(радиостанции, вестници, спортни сайтове, телевизии) и бизнесите, базирани в Интернет, като презентационни и търговски интернет сайтове, онлайн библиотеките, компютърните програми и бази данните, блокчейн технологии и т.н, като консултира тези индустрии във връзка с авторскоправна им проблематика. Интелектуалната собственост в Интернет е ключов бизнес аспект в 21 век, като адвокат Атанас Костов е един от малкото специалисти в България, които в детайл са запознати със специфичните аспекти, базирани на т.нар. "интернет право" в онлайн средата, както в национален, така и в международен аспект.

    Понятие за авторско право. Според чл.3, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско правое всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

    1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
    2. музикални произведения;
    3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
    4. филми и други аудио-визуални произведения;
    5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
    6. реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
    7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
    8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
    9. графично оформление на печатно издание;
    10. кадастрални карти и държавни топографски карти.

    (2) Обекти на авторско право са също:

    1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
    2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
    3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

    (3) Обект на авторско право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

    През последните няколко години “ЮСАУТОР” работи в близко сътрудничество с Американското авторскоправно ведомство(Аmerican copyright office) относно регистрацията на авторски произведения в САЩ. Този регистрацинен режим по отношение на авторски права, покрива всичките 165 страни членки на Бернската конвенция, включително България и голяма част от страните членки на ЕС, като регистрираното авторско произведение се вписва и в библиотеката на Конгреса в САЩ. За разлика от европейската авторскоправна система, в която авторското право върху произведението възниква от момента на неговото създаване и обективиране в публичното пространство, като в този контекст няма и регистрация на авторски права, то в англо-саксонската система и в случая в САЩ, съществува регистрационен режим по отношение на конкретно авторско право. Регистрацията се осъществява в Американското авторскоправно ведомство(U.S copyright office) чрез провеждането на специфична административна процедура по вписване на съответното авторско произведение. Кантора “ЮСАУТОР” предлага на клиентите си този специфичен способ за документална защита на тяхното авторско право, която се явява изключение от общия европейски принцип. Така нашите клиенти успяват да регистрират своето авторско право в международен аспект, като защитата се разпростира практически във всички развити индустриални държави, подписали Бернската конвенция. Към настоящия етап повечето български правни субекти, които решават да запазят по този нaчин интелектуалната си собстеност са автори на софтуер, литературни произведения, произведения на визуалното изкуство(дизайна) и архитектурата.

     

    Процесуална защита на авторски права.

    Кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага адвокатска защита по административно-наказателни производства, касаещи нарушения на авторски права, деликтни авторскоправни искове по чл.95 и следващите от ЗАПСП, както и във връзка с наказателни производства по чл.172а от НК. Сайтът на кантората съдържа множество статии на адвокат Атанас Костов, чрез които можете да се запознаете с евентуалните опции за отстояване на Вашите процесуални права пред Министерството на културата, съда и прокуратурата. При нужда от специализирана юридическа помощ, касаеща съдебна защита на авторско право, моля обърнете се към екипа на кантора "ЮСАУТОР".

     

    Моля задайте Вашия въпрос, касаещ авторско право тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон 0888915215.

    Така ще получите незабавно консултацията си в рамките на същия работен ден.

     

     

     

  •  

     

    Пейзажни фотографии в градска среда. Проблеми с авторски права на фотографии. Адвокат по авторско право.

     

     

    Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел,а в Германия и с комерсиална цел.

    Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторско право,като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от  континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

  •  

     

    Авторско право при филмите. Авторски права в кинематографията.

     

    1.Развитие на законодателството

    Първият български закон за авторското право датира от 1921г. В него изрично и изчерпателно са посочени обектите, върху които може да се признае авторско право, като филмите и въобще аудиовизуалните произведения не фигурират в това изброяване. Те получават правна закрила чак през 1939г. с второто допълнение към същия закон. Там се въвежда право на "издателите на филми" с времетраене 25 години от началото на годината, през която е станало издаването на филма. Законът не пояснява кой следва да се нарече издател на един филм, но може да се приеме, че такъв, по днешната терминология, е неговият продуцент. Новите разпоредби се прилагат и спрямо филмите, създадени преди 1939 г., ако не е изтекъл 25-годишният срок от издаването на филма. Следователно, авторскоправна закрила в България са имали само филмите, които са били произведени след 1915 г.

    По-късно, през 1946г. влиза в сила Закон за кинокултурата. Според него "авторското право върху кинокартините и кинотворбите от всякакъв вид, създадени в страната, безразлично от кого, се запазват в продължение на 25 години в полза на обявения автор или производител или на наследниците му." Същият закон е отменен изцяло през 1948г. от новия Закон за кинематографията, просъществувал формално доскоро. В него обаче не се говори нищо за авторски права.