Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Авторски права

  •  

    Авторско право върху дизайна по ЗАПСП.

     

    За дизайна има множество определения. Едни го определят като творческа дейност по създаването на технически системи и индустриални способи в съответствие с художествените и утилитарни способи. Други автори считат дизайна за съвкупност от съзнателни и интуитивни усилия по решението на един художествен проблем, който никога не може да бъде едностранно решен, като в резултат на този процес се получават множество реални резултати, като някои от тях са повече провинили от другите и тяхната приложимост зависи от вложеното смислово значение.

    В превод от италианското "disegno", думата означава не само чертеж и рисунка, но и сложни вещи, създадени на базата на работата на художника. Английския превод ни дава друго значение – проект, образ, замисъл, идея, необичайна и нестандартна деятелност.

  •  

    Авторско право върху електронните и компютърни(видео) игри.

     

    Исторически погледнато, за пръв път видеоигрите са били регламентирани като обект на авторското право в “Закона за авторското право върху компютърните програми” на САЩ, приет през 1980г. Поради твърде общите формулировки, съдържащи се в него, американските съдии в последствие уточняват приложното му поле, като в едни от първите прецеденти по този закон се защитават и видеоигрите като обект на авторско право. Насочвайки поглед към българската законодателна уредба следва да се отбележи, че в ЗАПСП видеоигрите не присъстват като изричен обект на авторското право, но тъй като те сами по себе си представляват съвкупност от база данни, оформени като компютърни програми, то те безспорно според мен попадат в хипотезата на чл.3, ал.1,т.1 и чл.3, ал.2, т.3, т.е за тях субсидиарно се прилагат законодателните решения относно компютърните програми.

    1.Правен режим на видеоигрите в българското законодателство. На първо място би трябвало да се отбележи, че всяко възпроизвеждане на програмата под формата на видеоигра и всяко използване, което не е изрично, т.е в писмена форма разрешено от автора, е незаконно. Чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП дават съответно законодателно разрешение на този въпрос, като изрично отбелязват, че лицето, което законно е придобило правото да използва видео игра под формата на компютърна програма, може да я зарежда, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, но забележете - само ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки. Съгласно чл. 70 от ЗАПСП, ако не е уговорено друго, би трябвало лицето, което законно е придобило правото да използва видеоигра да може: да зарежда програмата, т.е да привежда в експлоатация нейните чисто технологични свойства, като я съхранява в паметта на компютъра или я възпроизведе чрез периферно устройство с цел да получи представа за нейното действие; да я изобразява върху екран – да я възпроизвежда по начин годен за сетивно възприятие; да я изпълнява – да използва функциите на програмата с оглед на целта, за която е създадена; да я предава на разстояние – да има възможност чисто пространствено и дистанционно да се ползва от характеристиките на програмата и в този смисъл да я прави достояние и на други лица, естествено с негово разрешение; да я съхранява в паметта на компютър – т.е тук говорим за т.нар софтуерен продукт, който се съхранява в хардуерното устройство на компютъра; да я превежда – считам, че тук законодателя е имал предвид израза “превежда” от чисто лингвистична гледна точка; да я преработва и да внася други изменения в нея – да изменя принципа на действие на програмата. Интересен факт, имащ своето икономическо изражение е, че съгласно чл. 25 от ЗАПСП, изготвянето на копия от вече публикувани произведения не се допуска без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение, дори и ако се отнася само за лично ползване на видеоигра.

  •  

    Съвременното общество и свързаните с него обществено-икономически реалности са пряко обвързани с компютърните технологии и тяхното динамично развитие. Този факт поражда значими юридически проблеми, които най-вече са свързани с правната регламентация на софтуера, компютърните програми, базите данни и защитата им като интелектуални продукти. Известно е че западноевропейските законодателства, а и англосаксонската правна система/САЩ, Англия/ непрекъснато се развиват в тази насока, тъй като тук е засегнат един значителен материален интерес, който очаква адекватни законодателни решения. В САЩ например авторското право е отделен клон на правото, като на авторскоправната регламентация на компютърните програми и софтуера е обърнато специално и доста обширно внимание, предвид обстоятелството, че именно там се намират гигантите в търговията със софтуерни и хардуерни продукти като “Майкрософт”, “Хюлит Пакърд”, “Ейпъл макинтош” и много други. От друга страна телекомуникационните компании и “Интернет” бележат значителен ръст на развитие именно на базата на най-новите решения в областта на софтуера, което явление също има своя икономически еквивалент. Ето защо в тази насока също се търсят начини за по-ефективна юридическа защита. Първата страна в света, включила в авторското си право компютърните програми са Филипините през 1972г. През 1980г. в САЩ се приема закон за Авторското право върху компютърните програми, но тъй като той е бил прекалено общ, американските съдии в последствие са доуточнили приложното му поле, като в крайна сметка са стигнали до извода, че защитени са само изходните и обектните програми, записани върху твърдия диск, изпълнителните и потребителските програми и видеоигрите. През 70-те години в Европа и най-вече във Франция се появява съдебна практика, свързана с компютърните програми и техния авторскоправен режим, но тя е твърде противоречива, тъй като в някои страни те не се признават за обект на авторското право, защото не са “произведения на духа” и не изразяват “естетически или художествени нагласи”. За да се избегнат именно тези противоречия, съществуващи между законодателствата на европейските страни и САЩ, години по-късно бе издадена Европейската директива за правна закрила на компютърните програми от 1991г., чрез която се постигна търсената хармонизация в законовата уредба по отношение на тази толкова спорна и специфична материя в световен мащаб. Ето защо в настоящето изложение ще се опитам да направя един кратък коментар на основните авторскоправни постижения както у нас, така и в международен аспект, що се отнася до способите за защита на компютърните програми и базите данни като част от интелектуалната собственост.

  •  

    Авторско право и "Фейсбук". Какви са правата ви във "Фейсбук"? 

     

    Социалната мрежа „Фейсбук” се превърна в обществен феномен, който кумулира в себе си голяма част от съвременния обществен, бизнес и културен живот на планетата. Предисторията сочи, че сайтът е създаден от Марк Елиът Зукърбърг, определян още в ранната си тинейджърска възраст като гениален програмист, създател на проекти като „Zucknet“(примитивна версия на АОЛ инстант месинджър), медиа плейър, наречен „Synapse Media player”(към който е проявяван интерес от „Майкрософт”), програмата „Course Match“, която помага на студенти да избират учебни курсове, както и т.нар „първи Фейсбук” – сайтът „Facemash“(„Фейсмаш”). Този интернет портал представлява програма, даваща опция за сравняване на снимки на състуденти и избиране на този, който е „по-готин”. „Facemash“ съществува само един уикенд, тъй като огромния трафик пренатоварва сайта и това води до временно прекъсване на интернет в Харвард(където Зукърбърг е студент). Постфактум Зукърбърг е критикуван за това от студентския вестник, както и от състудентите си, тъй като са използвании техни снимки без нужното за това разрешение по закон. Отчитайки тези негативи, Марк Зукърбърг започва програмирането на „Фейсбук”, който е качен в интернет простраснството от студентската му стая в Харвард на 4 февруари 2004г. Към настоящия момент интернет порталът е собственост на фирмата „Фейсбук инкорпорейтед”, базирана в Силициевата долина, Калифорния, САЩ. На 21 юли 2010 г., обявеният за най-младия милиардер в САЩ - Марк Зукърбърг(6.9 милиарда долара лични авоари) съобщава официално, че сайтът е достигнал 500 милиона потребители по света. Интересен факт е, че през 2010 г. Стивън Леви - автор на книгата „Хакери: Героите на компютърната революция“, казва в изданието, че Зукърбърг се описва като „хакер“. Поради това към настоящия момент фирмата „Фейсбук инкорпорейтед” провежда на всеки два месеца т.нар състезание „hackathons“. Целта е участниците за една нощ да програмират, представят и завършат определен софтуерен проект. От „Фейсбук” предоставят на състезателите музика, храна и бира, като на събитието обикновено присъстват участници в сайта, включително и Зукърбърг.

  •  

    Оупън сорс програмите и авторското право. Адвокат по оупън сорс софтуер. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

    Оупън сорс софтуерът(от англ. отворен ресурс, код или източник) променя като съдържание концепцията на лицензирането. Понастоящем този институт е уреден от една нова сфера на авторското право(най-вече в англо-саксонската правна доктрина), което значи че се развива бързо, като юридическата му квалификация е относително сложна поради теоретични и технически съображения. Сорс кода е произведение сходно на литературните и приличащо на написана книга, което е създадено от един или няколко автора, което разбиране отговаря и на текста на чл.10 от Бернската конвенция(“компютърните програми независимо дали са изходни или обектни са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”), като същото становище е отразено по-късно и в чл.10, ал.1 на ТРИПС(Agreement on trade- Related Aspects of Intellectual Property rights). Така сорс кода става авторско произведение автоматично с неговото създаване, с титуляри съответните автори, независимо дали той е регистриран някъде или не, като авторът решава дали да разпространява в публичното пространство и по какъв начин. Това разпространение не дава на потребителите на сорс кода други права, освен да го използват.

  •  

    Академичната лекция като обект на авторското право и лекторът като носител на авторски и сродни права.

     

    Цел на настоящата статия е да разгледа академичната лекция като обект и преподавателят като субект в системата на авторскоправната закрила. Най-напред ще се спрем на лекцията като обект на авторско право.

    Съгласно нормативната уредба на национално ниво основният нормативен акт, регламентиращ закрилата на произведенията на науката, литературата или изкуството е Законът за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/[1] от 1993 г., многократно актуализиран.

    Академичната лекция е безспорен творчески продукт на преподавателя, в който той представя своите идейни и методологически виждания, своя практически опит и обобщения по определен научен или научно-приложен проблем. Независимо в каква форма съществува – научноизследователски продукт, материализиран или не в конкретен носител – на хартия или върху дискета или друг носител, под формата на статия, монография, студия или друг вид научно изследване, като такъв творчески продукт академичната лекция се разглежда като обект на авторско право. И по специално, изхождайки от класификацията на обектите на авторско право съгласно ЗАПСП академичната лекция е вид литературно произведение. Като литературно произведение лекцията може да бъде в сферата на научната и техническа литература, на история и икономика и много други области на човешката познавателна дейност.

    Закрилата на академичната лекция като художествена собственост съгласно българското законодателство възниква автоматично при изпълнение на едно от двете условия:

  • Авторско право. Новини. Европейският парламент - нови правила за авторското право.

     

    Гифове, миймове и отрязъци от новинарски материали ще могат да продължат да бъдат споделяни съгласно новите правила, които ЕП иска да гласува.

    Парламентарната комисия по правни въпроси подкрепи на 26 февруари текста, договорен по-рано този месец между представители на Парламента и Съвета. Окончателното одобрение на ЕП се очаква да бъде дадено на пленарно заседание през март.

    Съгласно новите правила големите платформи онлайн като YouTube, Facebook и Google News няма да могат да печелят пари от съдържание, създадено от журналисти и хора на изкуството, без да им платят справедливо възнаграждение за техните авторски права

    „Постигнахме наистина добро споразумение“, заяви депутатът Аксел Фос (ЕНП, Германия), който водеше преговорите от името на Парламента. Той каза, че текстът е „добър и балансиран компромис“, въпреки че позицията на ЕП е била за още по-строги изисквания за отговорността на големите Интернет компании в областта на авторското право

  •  

     

    Пейзажни фотографии в градска среда. Проблеми с авторски права на фотографии. Адвокат по авторско право.

     

     

    Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел,а в Германия и с комерсиална цел.

    Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторско право,като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от  континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

  •  

     

    Авторско право при филмите. Авторски права в кинематографията.

     

    1.Развитие на законодателството

    Първият български закон за авторското право датира от 1921г. В него изрично и изчерпателно са посочени обектите, върху които може да се признае авторско право, като филмите и въобще аудиовизуалните произведения не фигурират в това изброяване. Те получават правна закрила чак през 1939г. с второто допълнение към същия закон. Там се въвежда право на "издателите на филми" с времетраене 25 години от началото на годината, през която е станало издаването на филма. Законът не пояснява кой следва да се нарече издател на един филм, но може да се приеме, че такъв, по днешната терминология, е неговият продуцент. Новите разпоредби се прилагат и спрямо филмите, създадени преди 1939 г., ако не е изтекъл 25-годишният срок от издаването на филма. Следователно, авторскоправна закрила в България са имали само филмите, които са били произведени след 1915 г.

    По-късно, през 1946г. влиза в сила Закон за кинокултурата. Според него "авторското право върху кинокартините и кинотворбите от всякакъв вид, създадени в страната, безразлично от кого, се запазват в продължение на 25 години в полза на обявения автор или производител или на наследниците му." Същият закон е отменен изцяло през 1948г. от новия Закон за кинематографията, просъществувал формално доскоро. В него обаче не се говори нищо за авторски права.

  •  

    Трудов договор по Закона за авторското право и сродните права.

     

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    В чл. 41 от ЗАПСП е посочено, че авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако не е уговворено друго. Именно в чл.14 от ЗАПСП е казано, че ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. #1 Трудовият договор #1 по ЗАПСП е двустранен, консесуален, възмезден, срочен и формален.

     

    2.Правно основание /регламент/ на процедурата - чл.41 от Закона за авторското право и сродните му права. Субсидиарно се прилага чл.14 ЗАПСП.