Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Търговска марка

  • Една от опциите за заличаване на регистрирана търговска марка, предвидени в Закона за марките и георграфските означения е тази, която касае отстояване на правата на добросъвестния притежател на даден търговски знак, който се използва в търговията като нерегистрирана търговска марка или маркопритежател на регистрирана търговска марка, по отношение на недобросъвестните действия на заявител на регистрирана търговска марка, която бива противопоставяна на правата на първите двама. Често в практиката трети недобросъвестни лица се възползват от пасивното поведение на определени стопански субекти, които не регистрират навреме търговските си марки си или пък са неглижирали тази част от бизнеса си като “не чак толкова важна” юридически, като първите регистрират дадена търговска марка, която вече се използва в търговията, с цел недобросъвестно да я противопоставят на реалния притежател, за да извлекат някаква финасова или друг тип нелоялна изгода – влошаване на бизнес климата, отнемане на пазарен дял, желание за продажба на марката или учредяване на лицензия по отношения на нея и т.н. Нормата на чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО предоставя юридически инструмент в ръцете на реалния собственик на марката да възстанови правата си върху нея, като поиска по съдебен път да бъде установено, че третото лице заявител на неговата търговска марка е действало при заявяването й недобросъвестно, като е знаело, че заявяваната марка е обект на чужда интелектуална собственост и е целяло в противоречие с добросъвестната търговска практика да узорпира правата върху въпросният обект на марковото право. От процесуалноправна гледна точка в настоящия казус става въпрос за предявяването на т.нар положителен установителен иск. Това са исковете, чрез предявяването на които ищецът мотивира правният си интерес да докаже спрямо ответника, че той(ищецът) е собственик на търговската марка, която е била заявена недобросъвестно от ответната страна. При положителните установителните искове в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право(недобросъвестно заявената марка) и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор(марката, която вече е била използвана от ищецът в търговията – регистрирана или нерегистрирана такава). В тези случаи регистрираната недобросъвестно марка от отвеника има качеството на „предмет на иска”, защото е обект на противоречивите правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право(търговската марка) е съществувала в неговия патримониум, предмет на спора и на исковия процес е претендираното от него право.

  •  

    Мода - авторски права, търговски марки, дизайни и патенти. Адвокат по интелектуална собственост в областта на модата.

     

     

    Модният бизнес е една от индустриите в съвременния свят, зад която стоят постъпления от стотици милиарди долари като пазарен дял в световната икономика. Статистиката сочи, че едни от най-богатите фирми в света са модни гиганти като “ZARA”(оценена на 66 милиарда долара), “Luxottica Group” (това е най-голямата компания за производство на очила под марките “Hut”, “Ray-Ban” и “Oakley”, “Burberry”, “Chanel”, “Prada” и “Versace” – оценена на 30 милиарда долара), “LVMH” (притежава 70 луксозни марки от ранга на “Louis Vuitton” и “Hennessy” – оценена на 28 милиарда долара), “H&M”( оценена на 26 милиарда долара) и т.н. Зад търговския успех на тези фирми естествено стои закрилата, осигурена им от тяхната интелектуална собственост, която стриктно се отстоява в цял свят. Начинът, по който тази защита е структурирана като законодателна база и практика е предмет на настоящата статия.

    1.Авторското право и модата.Съгласно принципите на Бернската конвенция всяко оригинално, авторско произведение автоматично бива защитено от авторското право в цял свят, като това се отнася и за произведенията на модния дизайн съгласно чл.2, ал.7 от конвенцията. Очевидно е, че авторскоправният обектът на защита, който касае модата това е художественият дизайн на всяка една дреха, обувка, шапка или колан, както и части от нея. Авторскоправното законодателство в цял свят, включително и българският Закон за авторското право и сродните му права, защитават оригинални щампи и модели, уникални цветове и нови комбинации от графични елементи, използвани за облекло и аксесоари. Всяко законодателство изгражда в този контекс и определени специфични правила.

  •  

     

    Опозиция на търговска марка. Адвокат по търговска марка. Юридически детайли на опозицията.

     

     

    1.Процедура по опозиция на търговска марка в България. С едно от последните изменениея на Закона за марките и географските означения от 26.02.2010 г. - ДВ, бр. 19 от 2010 г. 26.02.2010 г., Народното събрание на Република България прие една интересна и практически нова промяна в процедурата по регистрацията на търговски марки, като въведе т.нар процедура по опозиция.
    При така приетата нова система за регистрация на марките, експертизата по същество на заявки за регистрация ще се извършва служебно само на абсолютни основания. Ако подадената заявката отговаря на изискванията на чл.11 ЗМГО, тя ще бъде публикувана в Официалния бюлетин на Патентно ведомство. Новите относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.), предвидени в чл.12 ЗМГО, визират факта, че когато е подадена опозиция не се регистрира марка: която е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични; когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Тук като основание са дадени няколко критерия, които съществуваха и в старата норма на чл.12 ЗМГО – по ранна марка, сходство на стоки и/или услуги, както и фонетично, визуално или смислово сходство между двете марки, водещо до объркване на потребителите. Тези критерии обикновено следва да бъдат дадени комулативно, като степента на сходство зависи от степента на припокриване на споменатите критерии. В новия чл.12, ал.1 ЗМГО е изградено и законово определение за това, какво е „по-ранна марка”:

  •  

     

    Общоизвстна търговска марка. Процедура по обявяване на общоизвстност. Адвокат по търговска марка.

     

     

    Общоизвестността на една търговска марка се определя на база законовата рамка на чл.50а от ЗМГО. Законът за марките и географските означения в чл.50а, ал.2 определя два начина за обявяване на дадена марка за общоизвестна или ползваща се с известност:

    - на базата на инициирано съдебно производство по общия исков ред. Родовата подсъдност за разглеждане на този тип установителни искове в областта на марковото право е прерогатив на Софийски градски съд;

    - на базата на инициирано администартивно производство, по искане на лице с правен интерес -  процес, който се развива пред Патентното ведомство като административен орган, с компетентност в марковото право. Искането за обявяване на марка за общоизвестна или ползваща се с известност по административен ред, може да бъде инициирано само в рмките на производството по опозиция или в производство по искане за заличаване на регистрация на търговска марка.

  •  

    Сходството като основание за отказ на регистрация на търговска марка. Видове сходства. Адвокат по търговска марка.

     

    Наличието на сходство между заявена и регистрирана марка е едно от най-честите основания за постановяване на отказ за регистрация на търговска марка от Патентно ведомство, касаещо хипотезата на чл.12, ал.1 от ЗМГО. Практиката сочи, че спрямо лице, което използва в търговската си дейност по смисъла на чл. 13 от ЗМГО стоки или услуги, означени със знак, сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се ангажира и административнонаказателна отговорност при условията на чл.81 от ЗМГО. Ето защо сходството, като критерий за регистраруемост и отличимост на една марка или знак е особенно важен, както в производството пред Патентно ведомство, така и по отношение на търговската дейност на различните пазарни субекти. След последните изменения на ЗМГО с ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., проблемът със сходството придоби нови технически и теоретични специфики, на които бих искал да обърна внимание в настоящето изложение.

  • Особен практически и теоретичен проблем представляват авторскоправните съдебни искови производства, свързани с установяване наличието на предходно авторско право, което стои в основата на недобросъвестно регистрирана по-късно от него търговска марка. Двата специални закона - Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП) и Закона за марките и геогрефските означения(ЗМГО) са частично стиковани от законодателя в този смисъл. Те дават защита на правомощията на автора и същевременно санкция спрямо недобросъвестния заявител на търговска марка(изразяваща се в опцията за нейното заличаване), който е използвал авторско произведение за целите на заявяването.. В чл. 26. ал.3, т.5, б.Б от ЗМГО е закрепено императивното правило, че регистрацията на марка се заличава по искане на всяко лице, с правен интерес, когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално авторско право. За да се достигне до резултата на чл.26 ЗМГО, авторът трябва да е провел успешно един установителен или осъдителен авторскоправен иск, на базата на решението по който съдът да се е произнесъл със сила на присъдено нещо относно наличието на авторско право, предхождащо като годен обект на интелектуалната собственост и като възникване, недобросъвестно заявената в последствие търговска марка.

Основни офиси

гр. Пловдив
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.2

гр. София 1000
ул. "Синчец" 11