Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Академична лекция

  •  

    Академичната лекция като обект на авторското право и лекторът като носител на авторски и сродни права.

     

    Цел на настоящата статия е да разгледа академичната лекция като обект и преподавателят като субект в системата на авторскоправната закрила. Най-напред ще се спрем на лекцията като обект на авторско право.

    Съгласно нормативната уредба на национално ниво основният нормативен акт, регламентиращ закрилата на произведенията на науката, литературата или изкуството е Законът за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/[1] от 1993 г., многократно актуализиран.

    Академичната лекция е безспорен творчески продукт на преподавателя, в който той представя своите идейни и методологически виждания, своя практически опит и обобщения по определен научен или научно-приложен проблем. Независимо в каква форма съществува – научноизследователски продукт, материализиран или не в конкретен носител – на хартия или върху дискета или друг носител, под формата на статия, монография, студия или друг вид научно изследване, като такъв творчески продукт академичната лекция се разглежда като обект на авторско право. И по специално, изхождайки от класификацията на обектите на авторско право съгласно ЗАПСП академичната лекция е вид литературно произведение. Като литературно произведение лекцията може да бъде в сферата на научната и техническа литература, на история и икономика и много други области на човешката познавателна дейност.

    Закрилата на академичната лекция като художествена собственост съгласно българското законодателство възниква автоматично при изпълнение на едно от двете условия: