Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Авторско право

  •  

     

    Онлайн библиотеките  - авторско право. Правен режим на онлайн библиотеките. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

    Съвременните дигитални библиотеки поставят горещи предизвикателства пред авторското право, които тепърва ще бъдат обект на публично обсъждане поради значимия им обществен интерес, касаещ науката и образованието. От друга страна те извикват на обществен дебат и въпросите относно това къде е границата между интернет пиратството и свободното ползване на дигитализирани произведения на изкуството. Както в България, така и в световен мащаб все повече сериозни научни институти, обществени библиотеки, университети, неправителствени организации и онлайн базирани бизнеси, създават опцията на потребителите за платен или безвъзмезден дигитален достъп да значителни масиви от научна и художествена литература, произведения на изящното изкуство, фотографии, музика и видео материали. В този процес естествено се намесват и недобросъвестни според мен субекти, които с комерсиална цел възпроизвеждат в интернет пространството чужди авторски литературни произведения, застъпвайки абсолютно незаконосъобразно тезата, че всеки има право на информация и че авторското право не следва да “узорпира” дадено знание. Това може би е вярно, ако представлява функция на волеизявлението на съответния автор, който да позволява изричното свободното разпостранение на негови авторски произведения онлайн. Много често това явление се използва напоследък от писателите като ловък маркетингов трик, с цел акумулиране на потребителски интерес към дадено книжно издание или просто от волята на автора да направи своето произведение свободно в обществен интерес. От правилото за изискуемото съгласие на автора естествено има и изключения, особено когато се използват някои съвременни електронни лицензии, които дават на електронната библиотека пълни права за публикуване на авторски произведения – например тези под “Криейтив комънс” лиценз. Другият фактически способ, използван от онлайн библиотеките е да възпроизвеждат литературни произведения с изтекли авторски права, което като подход може би е най-чистият от юридическа гледна точка вариант, тъй като в този случай липсват основания за възникване на каквато и да е авторскоправна проблематика. В този смисъл настоящият материал има за цел да хвърли светлина върху някои детайли и да даде отговори и насоки относно препоръчителното структуриране на дигиталните библиотеки от авторскоправна гледна точка, като посочи добрите практики и съответно проблемите по темата.

  •  

     

    Авторско право. Адвокат по авторско право. Защита и регистрация на авторски права. Какви са правата ви при нарушено авторско право?

      

    Кантора “ЮСАУТОР” е един от малкото специализирани офиси в България, които имат изключителен фокус върху защитата на Вашите авторски права в национален и международен план. Дейността на “ЮСАУТОР” в тази насока се изразява в авторскоправни консултации, изготвяне на юридически договори и споразумения в областта на авторското право като цяло, както и процесуално представителство в съда и прокуратурата по авторскоправни спорове. В кантора “ЮСАУТОР” работи и адвокат Атанас Костов, който е един от доказаните специалисти в България по интелектуална собственост, като той е насочил усилията си на юрист в тази област вече повече от 15 години. Атанас Костов познава в детайл наличната международна и национална съдебна практика по авторскоправни дела, като на базата на неговия натрупан опит и авторитет като специалист по авторско право, същият е поканен да участва в Консултативния съвет по интелектуална собственост към Министерството на културата, както и като консултант в работна група към законодателната комисия, относно едни от последните промени в Закона за авторското право и сродните му права. В своята кариера адвокат Костов  е написал четири книги, коментиращи в детайл авторскоправната тематика и над 50 научни статии в същата област, участвал е в множество семинари на тема "авторско право" като лектор, един от постоянните автори на престижното юридическо издание "Труд и право", консултирал е  множество корпоративни клиенти и физически лица автори, относно проблематиката на авторскоправните индустрии. Господин Костов  е бил процесуален представител в повечето от сравнително малкото авторскоправни спорове, водени в България, касаещи защита на авторско право в областта на музиката, киното, компютърните програми, литературата, сценичните изкуства и науката.

    Понастоящем адвокат Костов се развива и като специалист в дигиталната регламентацията на интелектуалната собственост - в частност на онлайн медиите(радиостанции, вестници, спортни сайтове, телевизии) и бизнесите, базирани в Интернет, като презентационни и търговски интернет сайтове, онлайн библиотеките, компютърните програми и бази данните, блокчейн технологии и т.н, като консултира тези индустрии във връзка с авторскоправна им проблематика. Интелектуалната собственост в Интернет е ключов бизнес аспект в 21 век, като адвокат Атанас Костов е един от малкото специалисти в България, които в детайл са запознати със специфичните аспекти, базирани на т.нар. "интернет право" в онлайн средата, както в национален, така и в международен аспект.

    Понятие за авторско право. Според чл.3, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

    1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
    2. музикални произведения;
    3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
    4. филми и други аудио-визуални произведения;
    5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
    6. реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
    7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
    8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
    9. графично оформление на печатно издание;
    10. кадастрални карти и държавни топографски карти.

    (2) Обекти на авторско право са също:

    1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
    2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
    3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

    (3) Обект на авторско право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

    През последните няколко години “ЮСАУТОР” работи в близко сътрудничество с Американското авторскоправно ведомство(Аmerican copyright office) относно регистрацията на авторски произведения в САЩ. Този регистрацинен режим по отношение на авторски права, покрива всичките 165 страни членки на Бернската конвенция, включително България и голяма част от страните членки на ЕС, като регистрираното авторско произведение се вписва и в библиотеката на Конгреса в САЩ. За разлика от европейската авторскоправна система, в която авторското право върху произведението възниква от момента на неговото създаване и обективиране в публичното пространство, като в този контекст няма и регистрация на авторски права, то в англо-саксонската система и в случая в САЩ, съществува регистрационен режим по отношение на конкретно авторско право. Регистрацията се осъществява в Американското авторскоправно ведомство(U.S copyright office) чрез провеждането на специфична административна процедура по вписване на съответното авторско произведение. Кантора “ЮСАУТОР” предлага на клиентите си този специфичен способ за документална защита на тяхното авторско право, която се явява изключение от общия европейски принцип. Така нашите клиенти успяват да регистрират своето авторско право в международен аспект, като защитата се разпростира практически във всички развити индустриални държави, подписали Бернската конвенция. Към настоящия етап повечето български правни субекти, които решават да запазят по този нaчин интелектуалната си собстеност са автори на софтуер, литературни произведения, произведения на визуалното изкуство(дизайна) и архитектурата.

     

    Процесуална защита на авторски права.

     

    Кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага адвокатска защита по административно-наказателни производства, касаещи нарушения на авторски права, деликтни авторскоправни искове по чл.94 и следващите от ЗАПСП, както и във връзка с наказателни производства по чл.172а от НК.Сайтът на кантората съдържа множество статии на адвокат Атанас Костов, чрез които можете да се запознаете с евентуалните опции за отстояване на Вашите процесуални права пред Министерството на културата, съда и прокуратурата. При нужда от специализирана юридическа помощ, касаеща съдебна защита на авторско право, моля обърнете се към екипа на кантора "ЮСАУТОР".

     

    Моля задайте Вашия въпрос, касаещ авторски права тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

    Така ще получите незабавно консултацията си в рамките на същия работен ден.

     

     

  •  

    Авторски права на сайтове. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

     

    Особено горещата тема, касаеща множество онлайн бизнеси, е тази, свързана с копирането (взаимстването или кражбата) на съдържание на уебсайт – неговите текстове, графики, дизайн, снимки и търговски концепции. Тенденцията в световен и национален мащаб сочи, че до няколко години, всяко една стока, включително и авторските произведения - книгите, музикалните произведения, архитектурните проекти, компютърните програми и т.н ще бъдат предлагани приемуществено в интернет. Този факт налага все по-голямото внимание, което се отделя на адевкатната авторскоправна защита на съдържанието на интернет сайтовете, както и на формулирането на все по- ясните общи условия за тяхното ползване, с цел избягване на недобросъвестни практики в това отношение, извършвани от трети лица. Настоящато изложение ще се спре на основните насоки, които следва да бъдат маркирани като способи за защита и превенция именно срещу незаконното „копиране, взаимстване или кражба”, което се извършва по отношение на съдържанието или функционалността на интернет сайтовете.

    1. Един от основните въпроси, който стои на дневен ред в описания контекст, е как да се сдобием с достатъчно издържана документация, която да ни дава право да претендираме авторски права по отношение на собствения ни сайт? Самият закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) споделя законодателното виждане, че едно авторско произведение възниква от момента на създаването му (чл.2 от ЗАПСП) , но съдебната практика ясно споделя становището, че този момент следва да бъде индивидуализиран чрез съответните писмени доказателства. Тоест важно е да можем да предвидим предварително опцията как да докажем в съда, естествено ако това се наложи, чия е собствеността върху сайта, както и кой е авторът на произведенията и съдържанието, които са част от него. По мое мнение, именно поради това още при възлагането на изработката на сайта следва да възникнат съответните договорни отношения между поръчващия и изпълнителите – програмисти, уеб дизайнери и т.н, на базата на които да бъдат регламентирани авторскоправните моменти по създаването на сайта – т.е кой е авторът или съответно за кого възникват права на ползване върху едно произведение и т.н. Тук естествено съществуват няколко различни хипотези. Има разлика в това дали един сайт е създаден в рамките на трудово правоотношение, или по поръчка. Ако не е уговорено друго, авторското право върху интернет сайтове(които са програмирани) и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя ( чл.14 ЗАПСП). Авторското право върху компютърна програма (разбирай интернет сайт в конкретния случай) или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14 ЗАПСП, продължава 70 години след разгласяването на произведението (чл.28а ЗАПСП), т.е след публикуването на сайта в интернет. Тази дата може лесно да бъде установена чрез съответната хостинг компания. Същият пример, касаещ програмистите на трудов договор, важи и за уеб дизайнерите, които работят във фирма за изработка на интернет сайтове.

  •  

    Авторско право върху колаж. Адвокат по авторско право.

     

    Обектите на авторското право, имплементирани в колажа като произведение са тези, визирани в чл.3, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от ЗАПСП, а именно произведенията на изобразителното изкуство, литературните и музикалните произведения, филмите и другите аудиовизуални произведения, както и тези, създадени по фотографски или аналогичен на него начин. Строго погледнато като обекти на авторското право в контекста на ЗАПСП колажите могат да бъдат класифицирани като особен вид сборни и по-точно съставни такива, тъй като те представляват артистичен авторски подбор (от страна на автора) по отношение на произведения, вече създадени от други лица, като със съгласието им, но без тяхно участие, въпросните творби стават неразделна част от новото и оригинално в своите изразни средства и послание произведение, под формата на колаж. Все пак тук би трябвало да направя уточнението, че имайки предвид факта на запазване на авторското право върху всяко самостоятелно произведение, включено в колажа и опцията съответният автор да го използва извън него, съществуват някои особености. Те са свързани например с възможността за целите на колажа да бъдат използвани “обекти”, които въобще не могат да бъдат класифицирани като защитени от авторското право. Това води до извода, че основният критерий, относим към качеството им на произведения в смисъла на ЗАПСП е фактът на вложения авторски труд при събирането, подбора и уникалността в оценката и подреждането на отделните елементи.

  •  

    Общи условия - авторскоправни специфики. Интернет право. Адвокат по авторско право. Адвокат интернет право.

     

    Днес, когато всеки един бизнес е и електронен, дистанционното уговаряне и сключване на съглашения между различните правни субекти е ключов момент в онлайн предлагането не само на стоки и услуги, но и на обекти на интелектуалната собственост като книги, музика, аудио-визуални произведения, продуцентски услуги и т.н. От тази гледна точка съставянето на ясни и точни общи условия предоставя на всеки сайт наложителната опция потребителят и съответно собственикът на сайта да е сигурен с кой сключва един договор онлайн, при какви условия, какви са неговите права и задължения в това съглашение и какъв ще е резултатът от него. От тук следват и основните елементи на общите условия на един сайт, касаещи най-вече интелектуалната собственост и в частност техните авторскоправни клаузи, които ще разгледам в настоящето изложение в детайл, с цел да дам препоръка за едно по-издържано виждане, водещо към тяхното формиране и структуриране.

  •  

     

    Пейзажни фотографии в градска среда. Проблеми с авторски права на фотографии. Адвокат по авторско право.

     

     

    Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел,а в Германия и с комерсиална цел.

    Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторското право,като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от  континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

  •  

    Мода - авторски права, търговски марки, дизайни и патенти. Адвокат по интелектуална собственост в областта на модата.

     

     

    Модният бизнес е една от индустриите в съвременния свят, зад която стоят постъпления от стотици милиарди долари като пазарен дял в световната икономика. Статистиката сочи, че едни от най-богатите фирми в света са модни гиганти като “ZARA”(оценена на 66 милиарда долара), “Luxottica Group” (това е най-голямата компания за производство на очила под марките “Hut”, “Ray-Ban” и “Oakley”, “Burberry”, “Chanel”, “Prada” и “Versace” – оценена на 30 милиарда долара), “LVMH” (притежава 70 луксозни марки от ранга на “Louis Vuitton” и “Hennessy” – оценена на 28 милиарда долара), “H&M”( оценена на 26 милиарда долара) и т.н. Зад търговския успех на тези фирми естествено стои закрилата, осигурена им от тяхната интелектуална собственост, която стриктно се отстоява в цял свят. Начинът, по който тази защита е структурирана като законодателна база и практика е предмет на настоящата статия.

    1.Авторското право и модата.Съгласно принципите на Бернската конвенция всяко оригинално, авторско произведение автоматично бива защитено от авторското право в цял свят, като това се отнася и за произведенията на модния дизайн съгласно чл.2, ал.7 от конвенцията. Очевидно е, че авторскоправният обектът на защита, който касае модата това е художественият дизайн на всяка една дреха, обувка, шапка или колан, както и части от нея. Авторскоправното законодателство в цял свят, включително и българският Закон за авторското право и сродните му права, защитават оригинални щампи и модели, уникални цветове и нови комбинации от графични елементи, използвани за облекло и аксесоари. Всяко законодателство изгражда в този контекс и определени специфични правила.

  •  

    Авторско право върху цифровите файлове. Адвокат по авторско право. Интернет право. Адвокат по интернет право.

     

    С този авторскоправен въпрос през 2012г. бе сезиран Окръжния съд в Манхатън, Ню Йорк, САЩ. Казусът цели да се определи по съдебен ред дали цифрови медийни файлове, могат да бъдат препродадени. Казусът е иницииран срещу младата фирма „ReDigi”(създадена едва преди две години), която се бори с музикалния гигант „EMI” за това дали цифрова музика може да бъде препродадена, след като например една MP3-йка е била законно закупена. От „ReDigi” твърдят, че са създали софтуер, който е предназначен да се съобразява със съществуващите закони за авторското право на САЩ и който прави възможна последващата препродажба на дигитални файлове, придобити законно и отчуждени по същия начин, без да се нарушава нечие авторско право. Стартиралата през октомври 2011 г., фирмата „ReDigi” е първият онлайн магазин за цифрови авторски произведения „втора употреба”. От компанията сочат, че хиляди потребители са изтеглили софтуера на „ReDigi” седмица след старта на сайта, но „растежът” е бил възпрепятсван от заведения от EMI авторскоправен иск през януари 2012г.

  •  

     

    Авторско право при филмите. Авторски права в кинематографията.

     

    1.Развитие на законодателството

    Първият български закон за авторското право датира от 1921г. В него изрично и изчерпателно са посочени обектите, върху които може да се признае авторско право, като филмите и въобще аудиовизуалните произведения не фигурират в това изброяване. Те получават правна закрила чак през 1939г. с второто допълнение към същия закон. Там се въвежда право на "издателите на филми" с времетраене 25 години от началото на годината, през която е станало издаването на филма. Законът не пояснява кой следва да се нарече издател на един филм, но може да се приеме, че такъв, по днешната терминология, е неговият продуцент. Новите разпоредби се прилагат и спрямо филмите, създадени преди 1939 г., ако не е изтекъл 25-годишният срок от издаването на филма. Следователно, авторскоправна закрила в България са имали само филмите, които са били произведени след 1915 г.

    По-късно, през 1946г. влиза в сила Закон за кинокултурата. Според него "авторското право върху кинокартините и кинотворбите от всякакъв вид, създадени в страната, безразлично от кого, се запазват в продължение на 25 години в полза на обявения автор или производител или на наследниците му." Същият закон е отменен изцяло през 1948г. от новия Закон за кинематографията, просъществувал формално доскоро. В него обаче не се говори нищо за авторски права.

  •  

    Авторско право върху портретна фотография. Адвокат по авторско право.

     

    На 25.03.2011г. влязоха в сила новите изменения в Закона за авторското право и сродните права(ЗАПСП). Голяма част от тях отразяват динамиката в управлението на авторски права най-вече в национален план, като в този контекст настоящите изменения са пречупени по-скоро през призмата на българските реалности. В този контекст прави впечатление все още липсващата законодателна воля относно детайлна уредба, насочена към обстоятелството, че приемуществената част от авторските права са обект на използване(много често недобросъвестно) в интернет пространството, факт, на който по мое мнение не е обърнато полагащото му се внимание.