Авторско право върху сайт.

Особено горещата тема, касаеща множество онлайн бизнеси, е тази, свързана с копирането (взаимстването или кражбата) на съдържание на уебсайт – неговите текстове, графики, дизайн, снимки и търговски концепции. Тенденцията в световен и национален мащаб сочи, че до няколко години, всяко една стока, включително и авторските произведения - книгите, музикалните произведения, архитектурните проекти, компютърните програми и т.н ще бъдат предлагани приемуществено в интернет. Този факт налага все по-голямото внимание, което се отделя на адевкатната авторскоправна защита на съдържанието на интернет сайтовете, както и на формулирането на все по- ясните общи условия за тяхното ползване, с цел избягване на недобросъвестни практики в това отношение, извършвани от трети лица. Настоящато изложение ще се спре на основните насоки, които следва да бъдат маркирани като способи за защита и превенция именно срещу незаконното „копиране, взаимстване или кражба”, което се извършва по отношение на съдържанието или функционалността на интернет сайтовете.

1. Един от основните въпроси, който стои на дневен ред в описания контекст, е как да се сдобием с достатъчно издържана документация, която да ни дава право да претендираме авторски права по отношение на собствения ни сайт? Самият закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) споделя законодателното виждане, че едно авторско произведение възниква от момента на създаването му (чл.2 от ЗАПСП) , но съдебната практика ясно споделя становището, че този момент следва да бъде индивидуализиран чрез съответните писмени доказателства. Тоест важно е да можем да предвидим предварително опцията как да докажем в съда, естествено ако това се наложи, чия е собствеността върху сайта, както и кой е авторът на произведенията и съдържанието, които са част от него. По мое мнение, именно поради това още при възлагането на изработката на сайта следва да възникнат съответните договорни отношения между поръчващия и изпълнителите – програмисти, уеб дизайнери и т.н, на базата на които да бъдат регламентирани авторскоправните моменти по създаването на сайта – т.е кой е авторът или съответно за кого възникват права на ползване върху едно произведение и т.н. Тук естествено съществуват няколко различни хипотези. Има разлика в това дали един сайт е създаден в рамките на трудово правоотношение, или по поръчка. Ако не е уговорено друго, авторското право върху интернет сайтове(които са програмирани) и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя ( чл.14 ЗАПСП). Авторското право върху компютърна програма (разбирай интернет сайт в конкретния случай) или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14 ЗАПСП, продължава 70 години след разгласяването на произведението (чл.28а ЗАПСП), т.е след публикуването на сайта в интернет. Тази дата може лесно да бъде установена чрез съответната хостинг компания. Същият пример, касаещ програмистите на трудов договор, важи и за уеб дизайнерите, които работят във фирма за изработка на интернет сайтове.

Друга възможност касае поръчването на интернет сайт в хипотезата на чл.42 от ЗАПСП. Тази хипотеза е свързана с възлагането на изработката на даден интернет сайт от едно физическо лице или фирма на специализиран екип от програмисти или уеб дизайнери, които да създадат по поръчка даден сайт. Тук автори стават програмистите и съответно уеб дизайнерите, а поръчващият има право да използва интирнет сайта без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано. Естествено съществува и противоположната опция. Тя касае изработването на един интернет сайт по поръчка на автора по чл. 11 от ЗАПСП. В тази хипотеза авторското право върху предварително компилирани бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали в един бъдещ сайт. Този автор с договор може да възложи изработката на интернет сайт на фирма или екип от програмисти и уеб дизайнери, в който да се уговори, че авторските права принадлежат на автора по чл.11 ЗАПСП, а програмистите са само изпълнители на поръчката (аргумент а контрарио от чл.42 ЗАПСП). За целта освен сключване на договор за поръчка се изисква в практиката да бъдат създадени и два приемо-предавателни протокола – един за предаване на изходните авторски материали, които са свързани със самото съдържание, функционалността на сайта и т.н. Вторият приемо-предавателен протокол служи за предаване на окончателно изработения сайт, в който също по съответния начин да бъде отбелязано, че автор на произведението е поръчващият.При така разгледаните три хипотези работодателят (чл.14 ЗАПСП) и съответно поръчващият в разгледаните две хипотези на чл.42 ЗАПСП лесно ще могат да обосноват претенциите си документално срещу трети недобросъвестни лица, които са копирали или взаимствали съдържение от интернет сайт. Всяко друго поведение, което не е свързано с наличето на нужните писмени докозателства, сочещи авторството или водещи към авторския процес по програмирането и съдържанието на сайта, би направило евентуално невъзможно или поставило в риск отстояването на авторските права по отношение на него, чрез предвидените от закона начини.

2. Ако разгледаме един интернет сайт като авторско произведение в хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 ЗАПСП и съответно чл.3, ал.2, т.3 от ЗАПСП то трябва да кажем няколко неща. Първо – според мен, ако говорим за програмиране на сайт, не можем да говорим за авторски произведения, когато става въпрос за интернет сайт, който представлява „готова платформа”. Тези сайтове не попадат в хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП поради простата причина, че компютърният код и програмирането като цяло представлява авторски труд по „писането” на програмата, която по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права е вид литературно произведение. Съвсем друго е положението при интернет сайтовете, които са програмирани и създадени за конкретни научни (сайт на университет), търговски ( сайт на банка или на фирма) или артистични цели (сайт на галерия), като в програмния код е заложена конкретна функционалност на сайта. Именно този код е интересен за копиране и взаимстване при създаването на „нови или сходни” интернет страници от трети недобросъвестни лица, като така обективираният авторски труд по програмирането на един действащ интернет сайт е обект на защита от авторскоправното законодателство. Въпреки така изразената теза е коректно да отбележа, че и при двата вида сайтове – тип „готова платформа” и тези, които са обект на реално програмиране при създаването им, могат да бъдат извършени друг тип взаймствания или кражби, насочени към тяхното съдържание.

Самото съдържание на сайта представлява обикновено сложна и целева компилация от база данни в хипотезата на чл.3, ал.2, т.3 ЗАПСП, която включва в себе си различни обекти на авторското право. Често задаван въпрос е този дали текстовото съдържание на един интернет сайт е предмет на авторскоправна защита, като отговорът може да има няколко вариации. Ако съдържанието на сайта включва представянето на технически и промишлени стоки или услуги, като презентирането им се изразява в представянето на нови или иновативни технически методи и технологии, който текст сам по себе си да представлява специализирана техническа литература, то определено това съдържание е авторско по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП. Същото може да се каже и за сайтове, които презентират литературни текстове или произведения на научната литература, както и за тези интернет страници или блогове, които имат публистична насоченост. Особен интерес например представляват интернет страниците на вестници или друг вид издания и електронни медии, които често са обект на интелектуална кражба. Точно тези сайтове обикновено компилирано в себе си съдържат произведения на публицистиката, които са защитени в хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП (например авторски статии) и графичното оформление на съответното печатно издание (чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП), като в цялост представляват едно електронно периодично издание, съставено и от други произведения или материали (например фотографии) – чл.3, ал.2,т. 3 ЗАПСП. Специално по отношение на публикуваните новини в подобни сайтове, коите но представляват авторски статии, а просто отразяват актуални събития, факти, сведения и данни в резюме, следва да се каже, че те не подлежат на авторскоправна защита (чл.4, т.4 ЗАПСП). Не всяко текстово съдържание на интернет сайт може да бъде произведение по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП.

Ето защо, както вече бе отбелязано, създаването на текст или оформянето в електронен формат на компилирани вече текстови или сборни база данни в хипотезата на чл.11 от ЗАПСП, които ще бъдат част от съдържанието, е препоръчително да бъдат възложени на външно лице с договор по чл.42 ЗАПСП. Първо - така създаването на текстовото съдържание на сайта ще бъде възложено на специалист, който разбира от оптимизация по ключови думи, което е важно за рейтинга на сайта в бъдеше и това ще доведе до неговата по-добра функционалност. Второ – при нужда ще бъде доказано, че определено съдържание е възникнало конкретно за този сайт на базата на договорни отношения. По този практичен начин, ако след обективирането на сайта публично, съдържанието му бъде взаимствано недобросъвестно, то на базата на писмените доказателства за факта на възлагането на оформянето на съдържание в електронен вид, ще се докаже, че то произлиза от определени изходни авторски материали, които са предадени с приемо-предавателни протоколи и на базата на тях е създадена и съответната част на интернет страницата. Казаното важи и за външните автори на съдържание за определен сайт - например авторите на фотографии за него. С тях трябва да бъдат сключени отделни възмездни авторскоправни договори или просто да бъдат подписани документи за съгласие за предоставяне на права безвъзмездно за отстъпването ползването на правата, касаещи авторски произведения, които ще бъдат по един или друг начин част от дадена интернет страницата. Спазването на тези простички правила очевидно води не само до защита на собственика на сайта, но и на самите автори в частност (ако те се различават от собственика), като тази сочената „документална десциплина” стои в основата на успешното отстояване на права в интернет пространството.

За разлика от европейската правна система(и от българската като част от нея), която по презумпция приема, че софтуерното произведение(сайтът) възниква от датата на неговото създаване, от англосаксонското право предвижда опцията за регистрационен режим по отношение на такова произведение на авторското право. Американското авторскоправно ведомство( т.нар “U.S. Copyright office”) предлага регистрацията на база данни, компютърни програми и интернет сайтове като произведения на авторското право, която защита обхваща всичките 165 страни-членки на Бернската конвенция. Процедурата е опростена и е свързана с възможността за електронно ъплоудване (от англ. “качване”, “депозиране”) на скрийн шотове от дизайна на сайта, както и други регистрируеми изображения(фотографии, чертежи, скици, картини), описание на писмени документи, сочещи бизнес модели, както и депозирането на между 25 и 50 страници сорс код, който да покаже реалната техническа функционалност на конкретни бутони в сайта или други процеси, които се случват в него на “ниско ниво”(компютърните езици, на които сайтът е програмиран и потребителят не вижда). Процедурата отнема около година, като при нейното финализиране собственикът на авторските права (срещу заплащане на такса) получава официален сертификат за регистрация, а самото произведение се вписва в библиотеката на Конгреса на САЩ, която реално администрира и приютява в себе си Американското автроскоправно ведомство. Този метод на регистрация на сайтове, бази данни и компютърни програми е особено ефективен юридически механизъм поради няколко причини. Първо - изброените обекти на авторското право не подлежат на патентоване, като въпросната опция решава един практически проблем относно тяхната реална юридическа защита. Второ – на базата на описаната процедура авторът получава защитен официален документ, който има правна сила на една огромна територия, която практически обхваща най-силно развитите индустриални страни в света. Трето – процедурата е съвременна, като предлага възможността за дистанционно депозиране на авторски материали и тяхната защита, чрез използване на модерен електронен инструмент на съответното ведомство. В този контекст тук не се изисква изрично юридическо представителство от местен авторскоправен или патентен адвокат в САЩ. Четвърто – в сравнение с патентите или марките например, които се заявяват по международен ред, тази защита е значително по-евтина.

3. „Сходства, копиране и/или взаимствания” или как да локализираме неоторизирано използване на съдържание от нашия интернет сайт без нужното по закон разрешение? Първият начин да се открие нарушение по отношение на авторско съдържание в интернет е т.нар метод „от уста на уста”, като обикновено от колеги или хора, работещи в същия бранш разбираме, че съдържание от определен сайт се използва и на други места. В тези случаи, с цел откриване на нарушителя, можете да опитате да включите някакво уникално съдържание от вашия сайт в полето за търсене на Google, като използвате кавички около текста. Използвайте едно изречение или част от едно изречение, защото тези, които „взаимстват” чуждо съдържание, понякога незначително видоизменят текста, с цел „промяната” да отговаря на техните нужди. Разбира се, в повечето случай се оказва, че плагиатите са мързеливи и са копирали информацията дума по дума. Ако притежавате правата върху уникален авторски графичен дизайн, снимки или други авторски художествени изображения, разположени на вашия сайт и искате да разберете дали някой друг ги използва, въведете името на файла в графичната търсачка на Google http://images.google.com.

Чрез посочените няколко лесни метода можете за секунди да установите до каква степен е използвано авторско съдържание от определен сайт. Обикновено неразрешеното използване на съдържание води след себе си не само авторскоправни, но и технически негативи. Взаимстването или копирането на съдържание от интернет страница може да навреди на рейтинга й при класиране в търсачките, тъй като практиката сочи, че когато сайтът на нарушителя, взаймствал съдържание, е например с по-голям потребителски трафик и определено съдържание попадне в него, то това води до по-добра индексация на сайта на плагиата. По този начин определено „откраднато или взаймствано” съдържание може да повлияе позитивно по-скоро на сайта на нарушителя, отколкото на сайта на автора на съдържанието. Всичко това може да доведе и до увреждане на репутацията на определен сайт поради факта, че потребителят на определена информация ще изпадне в объркване относно истинския автор на дадено съдържание. Какво трябва да направите, когато откриете, че съдържанието на вашия сайт е станало предмет на нарушение на авторски права? Открийте и си запишете страниците, в които сте намерили свое авторско съдържание, като по възможност направете screen shot (снимка на екрана) на въпросната страница, ако това е възможно. Можете също и да отпечатате или съхраните HTML кода на страницата, ако взаимстването касае и съдържание на ниско ниво (т.е касае програмиране на кода на сайта). Тези действия са наложителни и поради факта, че Гражданско процесуалния кодекс(ГПК) вече кредитира използването като писмено доказателство на електронни документи (чл.184 ГПК). Ето защо посочените действия ще бъдат оправдани най-вече поради нуждата от ангажиране на писмени доказателства в съда за извършеното авторскоправно нарушение по отношение на съдържанието на даден интернет сайт. Така претендирането на определени факти и обстоятелства, касаещи непозволеното копиране или взаймстване на съдържание от сайта ви, ще се улесни както във фазата на евентуално доброволно разрешаване на спора, така и в едно бъдещо съдебно производство, в което ще можете да представите електронния документ на хартиен носител като препис. Казаното до тук е свързано с обстоятелството, че по едно авторскоправно дело за твърдяно нарушение по отношение на съдържание на сайт трябва да бъдат доказани две основни неща: първо, че материалът е ваш авторски и второ, че той е бил взаимстван неправомерно. В тази връзка трябва да бъдете сигурни, че съдържанието на вашия сайт е авторско и е било базирано за дълъг период на определен сървър. Всичко това може да се докаже, ако използвате търсачката http://www.archive.org. В нея можете да въведете адреса на вашия сайт и да се видят промените в него в продължение на много години, като по този начин първо ще докажете, че сте собственик на сайта, а след това ще се проследи и публикуваното в него съдържание по дати. Това е важно с оглед хипотетичната теза на нарушителите, че определено съдържание е било публикувано при тях далеч преди то да се появи във вашия сайт, като така се създава съмнение за авторството на определен материал, публикуван в интернет.

4. След като откриете взаимстваното или копирано съдържание трябва да индивидуализирате собственика на сайта, в който това съдържание е публикувано. Повечето сайтове имат бутон за контакт или разполагат с информация за контакт в долната част на всяка страница. Запишете тази информация, тъй като това ще бъде физическото или юридическото лице, с което трябва да търсите връзка за водене на преговори и решаване на ситуацията. Моята практика на адвокат сочи, че е добре да започнете преговори със собственика на „сайта плагиат”, като в рамките на добрия тон и добросъвестните търговски практики се опитате да решите спора доброволно. За тази цел следва да изложите в официално писмо авторскоправните си претенции, базирани на съответната документация и да изискате неразрешено копираното съдържание да бъде отстранено в кратък срок от сайта на нарушителя. Писмото може и да е в електронен вариант, като го изпратите по имейл, но за предпочитане е да го изпратите по пощата поради две причини. Първо – така си създавате допълнително писмено доказателство относно обстоятелствата, касаещи авторскоправното нарушение спрямо вашия сайт, и второ, пощенското клеймо има доказателствена сила в съда за датата на изпращането и съответно получаването на уведомлението. Към писмото можете да приложите документи, които доказват претендираните авторски права.В заключение следва да уведомите нарушителя за възможните наказателноправни, гражданскоправни и административноправни последици от неотстраняването на нелегалното съдържание от сайта му. Ако всичко това не даде желания резултат, като предпоследна превантивна крачка можете да се свържете с компания за хостинг услуги, която хоства сайта нарушител, като ги уведомите за извършваното нарушение на авторските права. В това си писмо искайте от хостинг компания да извърши цялостна проверка на вашите твърдения, като приложите съответната описана вече документация. Ако собственикът на сайта нарушител не се вслуша в предупрежденията на хостинг компанията, тя обикновено пристъпва към сваляне от уеб сървъра на този сайт, нещо, за което следва да настоявате изрично. Все пак, ако никой от описаните варианти не доведе до доброволно разрешаване на спора и отстраняване на незаконното съдържание от интернет то имате и два последни варианта. Първият от тях е свързан със сезиране на прокуратурата за извършено престъпъление в хипотезата на чл.172а от НК. Вторият вариант касае завеждане на граждански иск по чл.94 и следващите от ЗАПСП за нарушение на авторско право и съответно обезщетение за нанесените в следствие на това вреди.

5. Как превантивно да защитим сайта си против авторскоправни нарушения? На първо място, трябва задължително да обозначите всяко едно произведение, което е част от съдържанието на сайта със съответния авторски знак, обозначаващ наличието на авторски права. В дъното на всяка страница също така поставете символа ©, както и годината на първото публикуване на сайта и настоящата (например т.е. 2004 – 2011г.). Задължително следва да бъде упоменат по подходящ начин и собственикът на авторските права – съответното физическо или юридическо лице, като след това наименование включите и надписа "Всички права запазени". Чисто технически сайтът ви може да бъде защитен от копиране чрез инсталиране на т.нар. „JavaScript”, като чрез изготвянето на този скрипт напрактика ще кодирате сайта си. В последствие при опит за копиране на ссъдържание от сайта ви на всеки произволен посетител ще се изписва съобщение, което ще му казва, че придобиването на ваше съдържание не е позволено. Друга техническа опция е поставянето на т.нар „прозрачни печати”, в които да е отбелязано, че съответното съдържание е под закрилата на авторско право (този приом доста често вече се използва при снимките, разположени във фотофорумите). Недостатък на двата посочени технически начина за превенция на съдържанието е, че те могат да доведат до по-бавно зареждане на страницата ви. Сходен начин за защита на съдържанието е и влагането на целия уебсайт във формат Flash. Това обаче може да има отрицателен ефект върху класирането ви по рейтинг в интернет търсачките, тъй като те започват да изпитват затруднения с „четенето на основния текст на сайта”, което от своя страна води да ниско или никакво индексиране.

Друго средство за доказване на собствеността на съдържанието е да се включи информация за авторски права в коментарни тагове в HTML кода на вашия сайт. Ако ползвател на сайта реши в последствие нерегламентирано да взаимства цялата ви страница, той няма да разбере, че сте поставили своя собствена информация на незабележими места в кода и ще имате електронен начин за доказване на авторските си права. За целите на търсачките трябва да поставите информация за контакт в мета таговете на кодирането на сайта ви, но така или иначе трябва да се включат и коментар тагове, които да касаят авторските права и които да са разположени дълбоко в кодирането. 6. Кое съдържание, публикувано в интернет може да бъде използвано свободно? Това е всяко едно съдържание, което не е обект на авторско право, а именно: - нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи – това са всички закони, наредби, конвенци, спогодби и т.н; - идеи и концепции – това са всички разработки, които не са предмет на патенти, търговски марки, промишлени дизайни, авторски права и т.н; - фолклорни творби – всички творби на народното творчество, които са анонимни или чието авторско право е изтекло, но не и техните преработки; - новини, факти, сведения и данни – това са публично известни обстоятелства, които отразяват актуални събития. По мое мнение друг вид регламентирано свободно използване на авторски произведения може да бъде това, посочено в хипотезата на чл.24, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Този случай касае използване на публицистични или научни статии, които вече са разгласени публично, в случай че такова използване не е било изрично забранено при посочване на източника и името на автора. Същото може да се каже и за фотографските произведения например и тяхното използване в хипотезата на чл.24, ал.1, т.6 от ЗАПСП. Тези фотографии могат да бъдат използвани и в друг сайт, различен от този на автора (например в интернет вестник), но само ако са свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора. Всички други вариации на свободното използване на интернет съдържание също са посочени в останалите хипотези на чл.24 от ЗАПСП, но трябва да бъдат стриктно спозвани с оглед риска от това да бъдат нарушени нечии авторски права.

 

Автор: адвокат Атанас Костов

 

За повече информация по темата прочетете статията "Търговските марки в Интернет. Защита на домейн имената и другите бизнес идентификатори в мрежата."