Колизии между търговска марка и фирмено наименование.

Безспорно както фирменото наименование така и търговската марка са едни от основните индивидуализиращи белези и правни инструменти, които отличават един търговец от друг, техните стоки и услуги и предлагането на пазара. Напоследък обаче практиката наложи парадокса, в който се сблъскват валидно регистрирани търговски марки, с вписани търговски наименования на търговски дружества, които принадлежат на различни правни субекти, възникнали времево в различни периоди, но касаещи и визиращи сходни или едни и същи стоки и услуги, предлагани от няколко разнородни правни субекта на пазара, което безспорно води и до правни спорове в този контекст, с предмет нелоялна конкуренция. Проблемът е в липсата на унификация на текстовете, касаещи търговските марки и фирмените наименования в Търговския закон, Закона за търговските марки и промишлените образци, новия Закон за търговския регистър и Закона за защита на конкуренцията. Странното е, че и в миналото Търговският закон и ЗМГО не бяха добре стиковани, като се има предвид например уредбата за лицензирането на търговски марки, действаща паралелно и в двата закона. Настоящото изложение има за цел да посочи въпросните текстове, да ориентира и да даде препоръки относно правилния подход на търговските субекти в защитата на техните интереси, касаещи не само защитата на интелектуалната им собственост, но и отличителното им позициониране спрямо останалите участници в една особено динамична напоследък конкурентна среда.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 7, ал. 1 на Търговския закон, фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Според чл. 21 от Закона за търговския регистър се извършва проверка от длъжностното лице по регистрацията дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, и дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата. Считам, че в текста на чл. 21 трябва да бъде визирана или хипотетично предвидена и проверката по отношение на търговски марки на трети лица със сходен словен елемент поради няколко аргумента.

Първо - тема за размисъл представлява разпоредбата на чл. 5 от Закона за търговския регистър, която визира обстоятелството, че в търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. В продължение на казаното в чл.6 е въведено и задължение за заявяване и представяне, като всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове. Ето защо, според мен, е наложително спрямо правата върху интелектуална собственост, придобити от едно физическо лице - търговец или търговско дружество, да има опция или изискване за вписване например на апорт на основание чл. 72-73в ТЗ, с цел непаричната вноска, имаща за предмет нематериални блага - в случая търговска марка, да бъде съответно вписана в търговския регистър.Това ще даде не само допълнителна сигурност в гражданския оборот, но и ще предостави възможност за лесно времево установяване на възникналите правоотношения във връзка с интелектуалната собственост и фирмените наименования, директно чрез търговския регистър, а не само чрез Патентното ведомство. Това ще даде допълнителна яснота в споровете, касаещи идентични или сходни фирмени наименования и търговски марки.

Правният статут на търговската фирма е уреден в част I, глава III на Търговския закон (ТЗ), като изискванията по отношение на фирмените наименования са доразвити по отношение на отделните видове търговци в глава II на същия закон, както и в чл. 35-37 от Закона за търговския регистър. Правната норма на чл. 7, ал. 2, изр. 2 ТЗ поставя следните изисквания към фирмените наименования: “Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.” Законът за търговския регистър не казва нищо в тази насока, но от неговия чл. 37 - “Запазената фирма е неотчуждима и непрехвърлима”, както и нормата на чл. 11, ал. 1 ТЗ - “Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал”, могат да бъдат почерпени основанията за търговскоправна защита на фирмата на търговеца. Изискването на закона фирмата да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение предоставя защита срещу търговци, които използват фирмени наименования, съдържащи неверни и подвеждащи твърдения. Такива случаи от гледна точка на засегнатия от тях търговец са например включването във фирмата на елементи, които са идентични или сходни на неговото фирмено наименование, с което се създава невярно впечатление за идентичност между двата стопански субекта или за връзка между тях. От това невярно впечатление може да последва уронване на положителната репутация на засегнатия търговец или неправомерно възползване от нея. Трябва да отбележим, че Търговският закон не предоставя на засегнатите търговци специален правен ред за защита в посочените случаи, поради което на разположение остава единствено предвидената в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) възможност за търсене по съдебен ред на обезщетение за непозволено увреждане. В този случай е необходимо да бъдат доказани настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между използването на неотговарящи на истината и/или заблуждаващи твърдения във фирменото наименование и вредите.

Уреденото с чл. 11, ал. 1 ТЗ изключително право на търговеца върху неговата фирма защитава нейната уникалност. За да възникне правната закрила на търговската фирма, е необходимо тя да бъде регистрирана, като правото на регистрация принадлежи на първия заявител. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 8 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, която има действие за територията на Република България, търговските имена се закрилят, без задължение за депозиране или регистрация, но българският законодател е уредил в Търговския закон такава защита само по отношение на регистрираните търговски имена. Законът за търговския регистър в неговия чл. 35 съща визира становището, че всеки може да запази фирма преди подаване на заявление за вписване. Запазването се извършва въз основа на заявление по образец от заинтересованото лице чрез незабавно отразяване в търговския регистър по реда на постъпването на заявлението. По всяко заявление се извършва проверка, дали друго лице няма права върху фирмата и дали е платена дължимата държавна такса. Запазването има действие два месеца и е пречка друг търговец да се впише в търговския регистър под същата фирма. В Закона за търговския регистър дори не е предвидена хипотезата на чл. 11, ал. 2 ТЗ, а именно че при използване на чужда фирма заинтересованите лица могат да искат по съдебен ред прекратяване на по-нататъшното й използване и обезщетение за вредите. Важно е да се отбележи, че тази възможност е налице единствено в случаите на използване на идентични фирми, но не и когато фирмите са сходни. Тълкуването на смисъла на чл. 11, ал. 1 ТЗ води до извода, че уникалността на търговската фирма следва да бъде защитавана на цялата територия на Република България, какъвто е и смисълът, въведен от законодателя в Закона за търговския регистър. Но това не решава проблема със сходството на фирмените имена, които се регистрират, тъй като едно просто разширение от няколко цифри правят фирменото наименование различно, или пък в два различни града може да има фирма със сходно или подобно фирмено наименование, които да осъществяват търговска дейност, насочена в аналогичен бранш на търговията, и това мигновено да доведе да заблуда на потребителя.

Точно в подобни случаи, касаещи конкурентни търговци, се прилагат и разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), който урежда административноправните способи за защита срещу неправомерно използване на търговска фирма, съответно на търговска марка. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК забранява използването на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите. Тълкуванието на тази норма показва, че тя касае случаите, в които се използват идентични или сходни търговски фирми, с което обхватът на нормата е по-широк от този на чл. 11, ал. 2 ТЗ. Конкретното реализиране на отговорността по ЗЗК не е свързано с доказване на настъпили вреди, а само на възможността за тяхното настъпване. Процедурата за установяване на нарушението и за налагане на санкция се открива по молба до Комисията за защита на конкуренцията от засегнатото лице. Реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушението по чл. 35, ал. 2 е обусловено от доказване на осъществяването на елементите на чл.29 ЗЗК, който забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Ето и конкретен казус, осъществяващ конкретната хипотеза:

В Комисията за защита на конкуренцията е образувана преписка вх. № КЗК-166/01.10.2002 г., във връзка с постъпила молба от “Металснаб Холдинг” АД - София, съдържаща твърдение за извършено нарушение на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на “Металснаб” ЕООД - Варна и неговия едноличен собственик С. И. К в качеството му на физическо лице.

В молбата е посочено, че “Металснаб Холдинг” АД - София е акционерно дружество с държавно имущество, регистрирано на 10.12.1991 г. Основната му стопанска дейност, според Националната отраслова класификация, е “Търговия на едро с метални руди и метали в първична форма”. Дружеството е член на Българската търговско-промишлена палата и е вписано в регистъра й. Дейността му е сертифицирана по стандарт ISO 9002, което е гаранция за високото качество на тази дейност и предлаганите от дружеството стоки. “Металснаб Холдинг” АД е регистрирало търговска марка “Металснаб” в Патентното ведомство на РБългария. 

Според молителя, на 11.06.2002 г. е регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност “Металснаб” ЕООД - Варна, представлявано от собственика С. И. К. Дружеството е с основна дейност по Националната отраслова класификация “Търговия на едро с железария, водопроводно и отоплително оборудване и арматура”.

В молбата се твърди, че ответното дружество е извършило следните действия:

  • регистрирало е фирмено наименование (Металснаб), близко по значение с наименованието на молителя - “Металснаб Холдинг” АД - София;
  • това наименование е идентично с търговската марка, под която молителят предлага своите стоки (“Металснаб”);
  • двете дружества оперират на един и същи географски пазар - региона на Варна;
  • ответната страна използва известността на дружеството “Металснаб холдинг” по отношение на търговия с метали.

Изброеното по горе, според молителя, представлява нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, тъй като води до:

  • сериозни затруднения у потребителите при идентификацията на двамата търговци на съответния пазар;
  • увреждане на интересите на “Металснаб Холдинг” АД - София, който е регистрирал много по-рано фирменото си наименование, както и търговска марка, добили широка известност;
  • създаване на впечатление, че е част от холдинговата структура, както и че неговите стоки са с високото качество на марката “Металснаб”.

Молбата към комисията е да постанови решение, с което да установи, че Металснаб е извършило нарушение по чл. 35, ал. 2 във връзка с чл.29 ЗЗК и да му се наложи имуществена санкция, както и да наложи имуществена санкция на едноличния собственик на капитала на дружеството - С. И. К.

В конкретния казус претенциите на молителя са насочени както към действията на “Металснаб” ЕООД - Варна, така и към неговия едноличен собственик С. И. К, в качеството му на физическо лице. За да се изследва и търси осъществяване на който и да е от конкретните състави на нелоялна конкуренция, визирани в ЗЗК, необходимо е да бъдат установени кумулативно посочените в чл. 29, ал. 1 ЗЗК елементи, а именно: отношения на конкуренция, поведение при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията им помежду им или в отношенията им с потребителите.

При проучването по преписката е установен фактът, че новоучреденото дружество “Металснаб” ЕООД - Варна е конкурент на добре известното на българския потребител “Металснаб Холдинг” АД - София (в качеството му на универсален правоприемник на редица регионални структури за търговия с метали) по отношение на търговия на метали в страната.

Член 35, ал. 2 ЗЗК забранява използването на фирма, търговска марка или друг отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или потребителите.

Относно използването на марката

При проучването е установено, че “Металснаб Холдинг” АД - София е притежател на комбинирана марка за услуги с рег. № 05124 с приоритет от 04.10.2002 г., която представлява изображение на зъбното колело, вътре в което са вписани стилно преплетени буквите “М” и “С”. Марката се използва и като отличителен знак на дружеството, което е видно от приложените към преписката рекламни материали. 

В хода на извършеното проучване и разследване на обстоятелствата по преписката не бяха представени или установени доказателства, че същото изображение (марката на молителя) е използвано от страна на “Металснаб” ЕООД в стопанската му дейност. 

Относно използването на фирменото наименование. Сам по себе си фактът, че ответното дружество има фирма (наименование), сходна с фирмата (наименованието) на молителя, не може да се квалифицира като акт на нелоялна конкуренция. В производството по преписката обаче е било установено, че при осъществяването на стопанска дейност (преддоговорните отношения са част от нея) ответната страна е използвала обстоятелството, че двете дружества имат сходни фирмени наименования, за да създава впечатление у евентуалните си клиенти, че е част от холдинговата структура на молителя “Металснаб Холдинг” АД (видно от приложените нотариално заверени декларации). За да е налице нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, не е необходимо да са налице реално настъпили вреди за конкурентите или потребителите - нарушението е налице и ако съществува възможност за увреждане на техните интереси. 

Изхождайки от гореизложеното, КЗК счита, че от страна на “Металснаб” ЕООД - Варна е осъществен фактическият състав на чл. 35, ал. 2 ЗЗК.

Г-н С. И. К е управител и едноличен собственик на “Металснаб” ЕООД - Варна. В това си качество същият осъществява стопанска дейност чрез “предприятие” по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗЗК, а именно дружеството “Металснаб” ЕООД - Варна. Ето защо комисията счита, че в случая евентуална отговорност за нарушение на ЗЗК следва да се носи от ответното дружество, а не от едноличния собственик на неговия капитал.

Фактът на регистрация на търговско дружество не представлява сам по себе си нарушение на ЗЗК. В конкретния случай не може да се твърди, че се нарушават интересите на молителя, само поради факта, че в правния мир е регистрирано дружество с отчасти сходно фирмено наименование. В константната си практика по аналогични казуси комисията многократно се е произнасяла, че извършването на действия по вписване на търговците в регистрите на съответния съд не може да бъде определено като действие при осъществяване на стопанска дейност. Това са подготвителни действия, предхождащи осъществяването на стопанска дейност.

Във връзка с извършеното нарушение и на основание чл. 100, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията е наложила имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева на “Металснаб” ЕООД - Варна, за извършено нарушение на чл. 35, ал. 2 във връзка с чл. 29 ЗЗК. 

От всичко казано дотук стигаме до няколко важни извода:


1. Регистрацията и пререгистрацията на едно търговско дружество и неговото търговско наименование трябва да е съпътствано с регистрацията на една търговска марка (словна или комбинирана), която да отразява фирменото наименование и логото на въпросния търговски субект. Това се налага не само от нуждата марката да бъде използвана като отличителен знак за дружеството при маркирането на стоки, услуги и рекламни материали, но и за налагане на конкретното фирмено наименование чрез индикиране на ясна концепция, която да е базирана на съответните вписвания в търговския регистър и Патентното ведомство, най-вече с оглед ограничаване на нелоялната конкуренция в даден бранш.

2.Регистрирането на търговска марка, която да повтаря фонетично фирменото наименование на определено търговско дружество води и до хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО - т.е маркопритежателят има право да забрани на трети лица да използват търговската марка в търговската си дейност без негово съгласие, което естествено, според мен, се отнася и до аналогични или сходни фирмени наименования на други търговски субекти.

3.Предвид всичко казано дотук, следва да се отбележи и фактът, че в случай на колизия между два или повече закона - в случая Търговския закон, Закона за Търговския регистър, ЗМГО и ЗЗК, приоритет би трябвало да има специалният, а това е ЗМГО. Приложимата норма ще бъде или чл. 75 ЗМГО (гражданскоправна отговорност) или чл. 81 ЗМГО (административнонаказателна отговорност). Практиката сочи, че в момента най-бързо и ефективно се развиват производствата пред Комисията за защита на конкуренцията, въпреки че в все пак в разпоредбата на чл. 35, ал.2 ЗЗК има един основен пропуск, а именно че не се изисква използването на чужда марка да е незаконно.

  

Автор: адв.Атанас КОСТОВ